Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Източници: връзка |
връзка |
||
Ред 2:
[[File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|Карта на о. Ливингстън]]
[[File:Williams-Point.jpg|thumb|Нос Уилямс]]
През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819 – 1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на [[Едуард Брансфайълд]]. През лятото (декември-март) на 1820 – 1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830 – 1831 участва в експедицията на [[Джон Биско]].
| |||