Разлика между версии на „Никола Мирчев“

18 байта изтрити ,  преди 4 години
поправка на мъртъв линк
м (Добавяне на Категория:Народни художници, ползвайки HotCat)
(поправка на мъртъв линк)
{{Личност
| име = Никола Мирчев
| име-оригинал =
| категория = художник
| описание = български художник
Роден е на [[13 ноември]] [[1921]] г. в [[Кюстендил]]. Като ученик в Кюстендилската гимназия (1938-39) рисува и прави плакати за читалището и киното в града. Като член на РМС (1940) участва в редактирането и оформянето на нелегалния в. „Младежка дума“.
 
Постъпва в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в [[София]] (1940) в класа по живопис на проф. [[Борис Митов]]. Активен член на [[БОНСС]], сътрудник на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил (1940-42). Поради липса на средства прекъсва следването си и става учител в с. [[Дъбрава (Област Добрич)|Дъбрава]] в [[Добруджа]]. През есента на 1941 г. продължава образованието си, но поради провал в кюстендилската ремсова организация е арестуван. Осъден е от Военнополевия съд в София на 10 години затвор. През 1942-44 г. е политзатворник последователно в Кюстендил, Бургас, Варна, лагера „Братство“ (Бургас). Освободен от Кюстендилския затвор на 8 септември 1944 г. През 1944-45 г. е член на Окръжния комитет на РМС в Кюстендил, завежда просветната работа, отпечатва първите си карикатури във в. „Щурмовак“. Член на [[БКП]] от 1945 г.
 
През 1948 г. завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|Художествената академия]] в класа на проф. [[Илия Петров]]. Става член на [[СБХ]] (1948). Едновременно със следването си е художник в ЦК на РМС и ЦК на [[СНМ]], секретар на партийната организация в Академията. През 1946 г. илюстрира първата си книга „Орлов камък“ от [[Георги Караславов]]. Никола Мирчев е един от основателите на в. „[[Стършел (вестник)|Стършел]]“, на който сътрудничи през целия си живот с рисунки и карикатури. Работи като художник в Националния съвет на [[ОФ|Отечествения фронт]] (1947-50), издателството на ЦК на БКП (1950-52), в. „[[Работническо дело]]“ (1952-56), в. „Отечествен фронт“ (1956-57), главен редактор на сп. „Папагал“ (1959-61). На X-тия конгрес на БКП (1971) е избран за член на ЦК на БКП, а през 1972 г. е член на Президиума на НС на [[ОФ]].
 
Между 1950 и 1952 г. е организационен секретар на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]]; негов главен секретар в периодите 1953-1955 и 1963-1965, и председател от 1970 до смъртта си през 1973 г. По време на мандата му е построен изложбеният център на Съюза на ул. „Шипка“ 6 в София.<ref>Люсиена Крумова, [http://wwwpaper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-20&article=215372 „Арт гилдията чества 35 години от създаването на софийския Бобур“], в-к „Стандарт“, 20 декември 2007 г.</ref>.
 
Умира в Париж, където е на лечение. Посмъртно, през 1974 г. излиза книгата на Атанас Стойков, „Никола Мирчев“ (изд. „[[Български художник]]“).
[[Категория:Членове на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на Президиума на НС на ОФ]]
[[Категория:БългариНародни във Францияхудожници]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:НародниБългари художницивъв Франция]]
[[Категория:Родени в Кюстендил]]
[[Категория:Починали в Париж]]
[[Категория:Народни художници]]