Хенри Морган: Разлика между версии

Върлува в [[Кариби]]те в средата на 17-и век, като основната му цел е испанската колония [[Панама]]. Той е сред малкото пирати, които са успели да се пенсионират и да запазят плячката.

Известен е с изключително дръзките си и успешни набези срещу испанските градове в района ([[Панама (град)|Панама]], [[Маракайбо]] и други), включително ненадминатото по кръвожадност от друг британски пират избиване на всички мирни жители на град [[Панама (град)|Панама]] и изгарянето му през януари 1671 г., при това по време, когато е в сила [[мирен договор]] между [[Испания]] и Великобритания.

На негово име е наречен [[ром]].

По-нататъшният ход на битката и разграбването на Портобело били картинно описани от Есквемелин. Когато книгата на холандеца излязла в английски превод - – 16 години след събитията в Портобело, Морган, който вече бил провъзгласен за дворянин и губернатор на Ямайка, обвинил писателя и го съдил за клевета. Морган спечелил делото, ала по всяка вероятност описанието отговаря на истината:

Въпреки това Морган не се отказал от начинанието си. След нападението на Лолонуа повечето жители на Маракайбо били нащрек и още преди Морган да премине укрепленията по канала и да навлезе в езерото, те побягнали с всички свои ценности и с цялото си домочадие. Морган завладял и близкото градче Гибралтар и в продължение на три седмици претърсвал цялата околност, за да открие бегълците. Дълго инквизирали всеки заловен испанец докато издаде къде е скрил всичко що-годе ценно.

== Нападение на Панама ==

Според Хайнц Нойкирхен, автор на книгата „Пиратите“, през август 1670 г. Морган събрал пред Порт Роял флота от 28 английски и 8 френски кораба с общо 2000 души екипаж. Губернаторът на Ямайка възложил на пиратския главатар да плячкоса градовете в залива на Дариен, за да отклони испанците от желанието им да нападат английските кораби в Карибско море. На 21 декември се състоял военен съвет, който решил да бъде атакуван градът Панама. Било предвидено плячката да бъде разделена по следния начин:една десета за краля, една десета за лорд-адмирала, една стотна за Морган като главнокомандващ експедицията. Дяловете за особени заслуги или за осакатените отговаряли на обичайните норми. От останалите дялове на всеки от капитаните се полагали по осем части. Всичко било обсъдено подробно и скрепено с клетва. Имало обаче една грешка. Още преди корабите да навлязат в открито море Англия и Испания подписали мирен договор. Така Морган вече нямал благословията на английските власти в лицето на губернатора на Ямайка и нападението се превърнало в чист пиратски акт. Въпреки това обаче той не се отказал. Превзел острова Света Каталина и го превърнал в своя оперативна база, била превзета и крепостта Сан Лоренцо. След това 1200 души отплавали с канута нагоре по течението на реката Чагре, докато бързите води на течението ги принудили да продължат пеш по едва забележимите пътеки на мулешките кервани. Девет дни им отнело преминаването през субтропичния лес, докато накрая съзрели в далечината Панама.

Пред града хората на Морган се натъкнали на обширно пасище с говеда, които заклали, за да се наядат, тъй като през деветдневния поход били почти без провизии. На следващия ден в открито поле пред града ги пресрещнали испанците - – два ескадрона кавалерия и четири полка пехота. Пред себе си те карали няколкостотин диви бика, които пуснали срещу пиратите. Още след първия залп обаче животните се обърнали, препуснали срещу испанците и създали сред тях бъркотията, предназначена за нападателите. Пиратите победили след двучасов бой. Градът бил завзет и разграбен по обичайния начин. Британски и френски пирати търсели злато и бисери, подкарвали роби, изнасилвали жени и изтезавали пленници точно така, както го вършели и във военно време. След като плячкосали всичко по-ценно, Морган заповядал да подпалят града. Плячката била богата понеже Панама бил кръстопътят на всичкото злато, което испанците грабели в Перу. Стойността се изчислявала на петстотин хиляди монети от по 8 реала, заграбеното пренесли до корабите с 200 тежко натоварени мулета. При разделянето на плячката в Чагре между пиратите избухнал спор. В суматохата Морган и неколцина негови верни хора взели лъвския пай и изоставили другите. Морган измамил своите хора с най-малко 1/4 от заграбеното. Заради разрушаването на Панама след подписването на мирния договор испанското правителство се оплакало пред английския двор. Чарлз II първоначално се поддал на испанския натиск, уволнил губернатора на Ямайка Моудифорт и го хвърлил в Тауър. Скоро след завръщането си от Панама Морган също бил поставен под арест на фрегатата „Уелкъм“ и откаран в Англия, за да бъде съден като пират. Но дотам не се стигнало; когато „подвизите“ му станали известни, народът го приветствал като герой. Съдебният процес така и не се състоял, вместо това кралят посветил Морган в рицарско звание. Моудифорт също бил освободен и срещу него нямало съдебен процес.

В 1675 г. Морган се върнал в Ямайка като върховен съдия и наместник на губернатора. Скоро бил назначен за губернатор на острова. Като висш правителствен чиновник, увенчан със славата на морски герой, сега той започнал да преследва пиратството. Посъветвал старите си приятели да приемат кралската милост и да станат мирни плантатори преди да е станало късно. Изглежда, че като губернатор Морган твърде енергично се е борил срещу пиратството. Според Нойкирхен обаче, Морган е имал предвид само дребните пирати, самотно скитащите корсари и начинаещите, когато е казал: