Отваря главното меню

Промени

м
[[File:Radio.jpg|thumb|150px|Радиоприемник]]
 
'''Радио''' (от [[Латински език|лат.]] ''radius'' – лъч) е [[технология]], позволяваща преноса на сигнали чрез [[Модулация (физика)|модулиране]] на [[радиовълни]]. Чрез радиовълните се пренасят [[звук]], [[изображение]] и [[данни]], но масово е възприето по-тясното значение, а именно – пренасяне на звук. Радио се наричат накратко и [[апарат]]ътапаратът за приемане – [[радиоприемник]], а понякога и тези за предаване на радиосигнали – [[радиопредавател]], както и комбинираните приемо-предаватели – радиостанции. Популярното име на радиоприемник, основан на [[транзистор]]на (или [[интегрална схема|интегрална]]) технология, е [[транзистор]].
 
Радиото е едно от основните [[средства за масова информация]], служещо за разпространение на [[говор]] и [[музика]]. [[Предприятие]], чиято основна дейност е създаването и разпространение на радиопрограми, се нарича радио оператор (често просто ''радиостанция'' или само ''радио''). Тези предприятия организират производството на радио програми, които обединяват усилията на професионалисти от [[журналистика]]та, [[музика]]та, понякога на [[образование]]то и [[театър]]а. Частните радиостанции се издържат главно от [[реклама]], а обществените (държавни и др.) изпълняват обществени функции и се издържат основно от правителствена [[субсидия]] или чрез събиране на [[такса|такси]] от портебителите. Първата организация, имаща за основна дейност обществено радиоразпръскване е [[Великобритания|британската]] [[Компания|корпорация]] [[BBC|Би Би Си]], създадена през [[1922]] г.<ref>{{икона|en}} [http://news.bbc.co.uk/aboutbbcnews/spl/hi/history/noflash/html/1920s.stm История на BBC]</ref>
 
== История ==
Началото на общественото радиоразпръскване в България е поставено през 1929 година, когато група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в [[София]]. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!“. В началото на 1930 година видни интелектуалци, общественици и инженери радиолюбители основават обществената организация Съюз „Родно радио“. Съюзът използва предавателя на Първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни същата година. През септември 1934 г. радиоклуб „Варна“ започва първите пробни ежедневни програми в град Варна. На 9 декември се състои и официалното откриване на „[[Радио Варна]]“. Програмата се излъчва на [[дължина на вълната]] 235,1&nbsp;m, като през времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на „Родно Радио“ от София, предавана по телефонна линия.
 
На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (БНР програма)|„Христо Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].
 
По времето на социализма излъчващите предавания на български език чужди радиостанции като [[БиБиСи]], [[Дойче Веле]], [[Гласът на Америка]], са заглушавани (заклеймени като „вражески“ радиостанции)<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/Нашите%20издания/ds-i-vr | заглавие=Държавна сигурност и „вражеските“ радиостанции |достъп_дата = 4 август 2016|издател=[[Комисия по досиетата]] }}</ref>, но хората ги слушат тайно. През [[1970-те|70-те години]] [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] излъчва своите „Задочни репортажи“ в предаванията за България на радио „Свободна Европа“.
 
След промяната на режима през 1989 г. вече официално на 16 януари 1991 година на честота 97,60&nbsp;[[Херц|MHz]] в ефира на София зазвучава програмата на „Гласът на Америка“ от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. На 7 януари 1993 г. на същата честота с кратки включвания се появява [[Радио Витоша]].<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title=Радио Витоша | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref> Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е [[Радио FM+]], която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://www.predavatel.com/bg/radio/fmplus | title=Радио FM+ – национална радиомрежа | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref>, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми – [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]], [[Христо Ботев (БНР програма)|Христо Ботев]] и [[Дарик Радио]], около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.
 
== Технология ==