Хаджи Христо Българин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 23:
Гръцкия историк Трикупис пише: {{Цитат|Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български воеводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко <nowiki>[от Охрид]</nowiki> с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: – Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, а ви молим да ни застреляте всички до един, преди да сте се изклали. Защото не можем да преживеем срама, да присъствуваме при вашите вътрешни ежби, и то във върховния момент на войната за освобождението на вашата родина. – Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв<ref name="il112"></ref>.}}
 
През 1823 г. отрядът на Хаджи Христо извоюва нова победа над турските войски при [[Кромиди]]. В [[Наваринско сражение|боя при Наваринската крепост]] той попада в плен и е затворен в едно от подземията на крепостта [[Метони]]. Авторитетът му е толкова голям, че едно от условията на съюзниците на обединените бойни флоти на [[Руска империя|Русия]], [[Британска империя|Англия]] и [[Френска колониална империя|Франция]], разгромили османския флот при [[Наварин]], е освобождаването на Хаджи Христо. Той е посрещнат като герой на остров [[Егина]], по това време столица на Гърция. Хаджи Христо продължава участието си в гръцката освободителна борба. Ипсиланти, който е свидетел на героизма на Хаджи Христо при [[Обсада на Тива|обсадата на Тива]], се обръща към въстаниците: „Дерзайте, нападайте и избивайте тираните. Един Караискакис загубихме, друг такъв ни изпрати богът на Гърция“.
 
На 23 май 1824 г. Хаджи Христо получава генералско звание и високи отличия. В правителствен декрет от 1833 г. се казва: „От днес нататък в знак на признателност част от крепостта Метони да носи името на Хаджи Христо“. А в [[Атина]] на българския герой е издигнат паметник.