Отваря главното меню

Промени

== Ят в новобългарския ==
[[File:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|250п|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Файл:BG Sofia coa.svg|дясно|мини|250|Гербът на София с текста ''Расте, но не старѣе'']]
[[Картинка:Bgmap yat.png|thumb|350px|left|Граница между българските диалекти с изговор ''дедо'', ''бел'' – на запад, и диалектите с изговор ''дядо'', ''бял'' – на изток]]
В [[български език|новобългарския език]] различните [[рефлекси]] на „ят“ оформят така наречената „[[Ятова граница]]“. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто ''е'', но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като ''а'' или широко ''е'' с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след [[Освобождение на България|Освобождението]] през 1878 г., проведена от проф. [[Марин Дринов]], {{Уникод|ѣ}} е запазена като буква, но на етимологичното ѝ място, тоест не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като ''е'' в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо ''а'' с предходна мека съгласна и ''е''), но с толерантност към западното произношение като постоянно ''е''.