Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

| изглед-описание = Останки от крепостната черква [[Свети Илия (Урвич)|"Св„Св. Илия"Илия“]] в крепостта Урвич

[[Файл:Kokalyanski-Urvich-monument.jpg|мини|250п|ляво|Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382- – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.“'']]

Крепостта е създадена вероятно през 9- – 10 век, но се споменава най-често през [[13 век]] и [[14 век]] по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], във връзка с последните продължителни битки срещу [[Османска империя|Османските]] нашественици при отбраната на [[Средец]].

Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания, свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. Оттам вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7- – 8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[Гърци]]те и [[сърби]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата „Св. Четиридесет мъченици“. Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. Досега се е запазила само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] - – от [[Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността „Просеченик“, до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] - – „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.

Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков]]ско войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[Турци]]те отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония (област)|Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил независимостта на София и Софийско. „Урвич”„Урвич“ е поддържал връзка с други по – малки крепости и наблюдателни пунктове по течението на р. „Искър”„Искър“, като Еврейското и Равулското кале, чрез визуални сигнали. При необходимост водите на река Искър били отбивани, чрез подвижен вал, благодарение на което крепостта ставала непристъпна и устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман писал и [[Паисий Хилендарски]] в знаменитата си история. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легенди и предания, които обогатяват местния фолклор. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Много вероятно е в следващите векове на това място да се е издигал манастир, а съществувалата в пределите на крепостта черква Св. Илия, да е продължила своя живот.

Крепостта „Урвич“, заедно с [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир „Свети Никола“]], [[Свети Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир „Св. Илия“]] и близкия [[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“, образуват '''Урвичкия крепостно-манастирски комплекс''' - – част от [[Софийска света гора|Софийската света гора]]. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.

* [http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-urvich '''Урвич''' - – История и легенди]

* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Prochuti_Kreposti/index_Prochuti_kreposti.htm '''Урвич''' - – Водач за българските планини - – Прочути планински крепости]

* [http://www.focus-news.net/?id=n1586477 '''Урвич''' - – Показаха съкровището на цар Иван Шишман, открито в крепостта „Кокалянски Урвич”Урвич“]

* [http://www.urvich.com '''Урвич''' - – Съдбата на Урвич]

*{{cite web | title = '''Урвич''' - – профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=533 | accessdate = 2014-07-28}}