Урвич (Кокалянски): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м форматиране: 10x тире, 4x кавички, 3x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 3:
| име = Урвич
| изглед = Fortified church of St. Iliya, Urvich Fortress1.jpg
| изглед-описание = Останки от крепостната черква [[Свети Илия (Урвич)|"Св„Св. Илия"Илия“]] в крепостта Урвич
| карта = България Област София
| гео-ширина =
Ред 19:
|описание = Oтбранителна кула от крепостта Урвич
|държава = България
|географска ширина = 42.5581
|географска дължина = 23.4247
|местонахождение = {{Флагче|България}} [[България]]
|град = [[София]]
Line 27 ⟶ 25:
|уеб страница =
}}
[[Файл:Kokalyanski-Urvich-monument.jpg|мини|250п|ляво|Паметникът край пътя до крепостта: ''„Урвич, 1382- – 1389. Тук, на това място, цар Иван Шишман с храбрите си воини седем години брани последната твърдина на българската държава от отоманските поробители. Българино, сведи глава пред чутовния им подвиг.“'']]
 
'''Урвич''' (известна още като '''Кокалянски Урвич''' заради най-близкото село [[Кокаляне]]) е средновековна българска крепост в землището на село [[Панчарево]] край София – наследник на историческото село [[Главиша]].
Line 34 ⟶ 32:
 
== История ==
Крепостта е създадена вероятно през 9- – 10 век, но се споменава най-често през [[13 век]] и [[14 век]] по време на [[Втора българска държава|Втората българска държава]], във връзка с последните продължителни битки срещу [[Османска империя|Османските]] нашественици при отбраната на [[Средец]].
 
Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.
 
Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания, свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен. Оттам вероятно произлиза и прочита цар Ясен. Името на цар Ясен се свързва с отбраната на Южна България от първите нашествия на турците. Към 1349 г. цар Ясен начело на 7- – 8 хилядна армия воювал заедно със сръбски и гръцки войски, предвождани от [[Йоан Палеолог]], срещу войските на византийския император [[Йоан Кантакузин]] и повиканите от него на помощ турски войски. [[Гърци]]те и [[сърби]]те били разбити, а българските войски се изтеглили на север към крепостта Урвич, която била по това време основната квартира на цар Ясен. В 1371 година в околностите на крепостта (вероятно на Чамурлийското поле или около Кокаляне) се разразила тежка битка, в която самия цар Ясен загинал, заедно с много воини. Предполага се, че името на [[Кокаляне]] произлиза от намерените по-късно струпани на грамади човешки кости. Счита се, че тялото му било пренесено във [[Велико Търново]] и погребано в черквата „Св. Четиридесет мъченици“. Върху гроба му имало поставена надгробна плоча от две или три части. Досега се е запазила само една от тях, което прави много труден и спорен прочита на текста на плочата (виж прочитите на Йордан Андреев, Николай Овчаров и Трайчо Стоилов). Той е прокарал и на него е кръстен и панорамния път в подножието на [[Витоша]] - – от [[Бояна]], през [[Драгалевци]], [[Бистрица (Област София-град)|Бистрица]] и [[Панчарево]], през [[Кокаляне]] и местността „Просеченик“, до устието на [[Железнишка река|Железнишката река]] (Ведена) при вливането ѝ в [[Искър]] - – „Цар Ясенов път“, чрез който „Урвич“ е установявал постоянна връзка с витошките крепости „[[Бистрица]]“ и „[[Батил (Бояна)]]“.
 
Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков]]ско войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[Турци]]те отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония (област)|Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил независимостта на София и Софийско. „Урвич”„Урвич“ е поддържал връзка с други по – малки крепости и наблюдателни пунктове по течението на р. „Искър”„Искър“, като Еврейското и Равулското кале, чрез визуални сигнали. При необходимост водите на река Искър били отбивани, чрез подвижен вал, благодарение на което крепостта ставала непристъпна и устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман писал и [[Паисий Хилендарски]] в знаменитата си история. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легенди и предания, които обогатяват местния фолклор. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Много вероятно е в следващите векове на това място да се е издигал манастир, а съществувалата в пределите на крепостта черква Св. Илия, да е продължила своя живот.
 
Крепостта „Урвич“, заедно с [[Панчаревски манастир|Панчаревския манастир „Свети Никола“]], [[Свети Илия (Урвич)|Крепостната черква-манастир „Св. Илия“]] и близкия [[Кокалянски манастир|Кокалянския манастир]] „[[Михаил (архангел)|Свети Архангел Михаил]]“, образуват '''Урвичкия крепостно-манастирски комплекс''' - – част от [[Софийска света гора|Софийската света гора]]. До днес много добре е запазена една от стените на крепостта, част от отбранителна кула с височина 7 метра, както и основите на черквата „Св. Илия“, но целият район се нуждае от консервация и реставрация. Въз основа на това крепостта е получила официален статут на паметник на културата от национално значение в категория „недвижими паметници с видими архитектурни останки“ от Националният институт за опазване на недвижимите културни ценности (по-известен като НИПК) през 1979 г.
 
При последните проучвания с научен ръководител доц. Бони Петрунова от Археологическия институт на БАН и под ръководството на проф. [[Николай Овчаров]] започнали през 2008 и възобновени през 2011 г. със средства по програма „Култура“ на Столична община в притвора на крепостната черква бяха открити нови артефакти, даващи непозната досега светлина върху българската история и по-специално за значението на Урвич, не само като чисто отбранителна крепост, но и като малък средновековен град, с отделни предградия по хълмовете наоколо.
[[Файл:Urvich Fortress scheme.png|мини|200п|План на крепостта]]
 
През 1889 г. при поход по тези места [[Алеко Константинов]] учредява първия туристически клуб в Свободна България - – „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В клуба са участвали и чужденци, живеещи в София. „Урвич клуб“ просъществува 7 години и става основа за обединяване на любителите на българската природа, които по-късно са сред ентусиастите, поставили началото на [[БТС|организирания туризъм]] в [[България]] при изкачването на [[Черни връх]] на [[27 август]] [[1895]] г.
 
През 1889 г. при поход по тези места [[Алеко Константинов]] учредява първия туристически клуб в Свободна България - „Урвич клуб“. Импровизира и Урвишки марш. В клуба са участвали и чужденци, живеещи в София. „Урвич клуб“ просъществува 7 години и става основа за обединяване на любителите на българската природа, които по-късно са сред ентусиастите, поставили началото на [[БТС|организирания туризъм]] в [[България]] при изкачването на [[Черни връх]] на [[27 август]] [[1895]] г.
 
== Литература ==
Line 54 ⟶ 51:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-urvich '''Урвич''' - – История и легенди]
* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Prochuti_Kreposti/index_Prochuti_kreposti.htm '''Урвич''' - – Водач за българските планини - – Прочути планински крепости]
* [http://www.focus-news.net/?id=n1586477 '''Урвич''' - – Показаха съкровището на цар Иван Шишман, открито в крепостта „Кокалянски Урвич”Урвич“]
* [http://www.urvich.com '''Урвич''' - – Съдбата на Урвич]
*{{cite web | title = '''Урвич''' - – профил в Изпълнителна агенция по околна среда | url = http://pdbase.government.bg/zpo/bg/area.jsp?NEM_Partition=1&categoryID=3&areaID=533 | accessdate = 2014-07-28}}
*[http://sofia.dir.bg/news.php?id=17947627 Уникални находки са открити в Урвич]