Уикипедия

Хайдутин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м revert
м Disambiguated: Ангел войвода, Владислав Варненчик, Превземане на Константинопол, Църна река, форматиране: 8x тире-числа, кавички (ползвайк
Ред 20:
== Прочути хайдути ==
=== Армения ===
[[File:Arabo.jpg|мини|250п|Арабо (Степанос Аракел Мхитарян) арменски хайдутин и най-виден революционер (1863–18931863 – 1893)]]
*[[Андраник Торос Озаниан|Андраник]]
*[[Арабо]]
Ред 27:
 
==== България ====
[[Файл:Старина Новак (рођен је око 1520. године).jpg|250px|мини| [[Баба Новак]] (1530–16011530 – 1601) български хайдутин, поборник и военен началник при влашкия княз [[Михай Витязул|Михаил Храбри]]]]
{{основна|[https://bg.wikipedia.org/wiki/Категория:Български_хайдути Български хайдути]}}
*Каралюк
Ред 38:
*[[Желю войвода]]
*[[Чакър войвода]]
*[[Ангел войвода (Прилеп)|Ангел войвода]]
*[[Вълчан войвода]]
*[[Ильо войвода]]
Ред 71:
 
== Pазвитие и хронология ==
Най-ранната поява на хайдути се отвежда към началото на XV век. и особено след неуспешния край на похода под предводителството на [[Янош Хуняди]] и [[Владислав III|Владислав Варненчик]], завършил трагично в [[битка при Варна|битката при Варна]] в 1444 г.
 
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там османците се чувствали много несигурно.
 
Още на следващата година след [[превземанеПревземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]] (1454 г.) се съобщава за заловения в [[София]] от турската войска водена лично от султана пакостящ им войвода [[Радич]]. Припискате е лаконична: ''„1454'' [година]''. В тази година Мехмед цар'' [султан Мехмед II] ''плени Радич, български войвода в София.”“''<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=628&article=1651295545&#x20; Спонтанни бунтове. Хайдутство, Знам БГ]</ref>
 
1573 г. – действия на хайдушка дружина начело с Толе войвода в Прилепско.
Ред 81:
В 1594 г [[Баба Новак]] и Дели Марко с 800 конни хайдути и местни сили обсаждат Видин и Свищов, превземат крепостите Никопол и на запад Кладово при по-следващият им рейд в 1596 са превзет и Плевен, Враца и Мездра.<ref>[http://www.kaminata.net/antiosmanski-dvizheniya-i-osvoboditelni-protsesi-v-balgariya-t21352.html Рубева А. Ф., Антиосмански движения и освободителни процеси в България, Шумен 2007 г.]</ref>
 
B март [[1595]] г. водени от [[Чавдар войвода]], 2000 хайдути, включително дружината на Баба Новак, превземат София, по това време главен град на [[Румелия (област)|Румелия]] и седалище на румелийския бейлербей. Масови действия на хайдушки дружини и в Македония.<ref>[http://istoriabg.com/?p=4622 Анти-османска съпротива на българите (15- – 17 век), История БГ]
</ref>
 
Ред 114:
Във Воденско в 1762 г. хайдушка дружина начело с кап. Пройо влиза в сражение с турска войска .
 
По време на Руско-турската война 1768- – 1774 г. хайдушки дружини се сражават с турците – в Силистренско на Вичо, поп Марин и Недялко (1770- – 1771), между 1771 г. и 1776 г. в Русенско, Видинско и Врачанско тила на турците е атакуван от хайдушки дружини. Такива има и в Софийско, Дупнишко, Ихтиманско и други райони.
 
Най-известния български хайдутин от началото на 19 век е [[хайдут Велко]], когото австрийските имперски власти, посредством сърбите, употребяват за реализирането на своите си външнополитически цели. Благодарение най-вече на изградената хайдушка организация от Велко по [[Църни Тимок|Църна река]], [[Тимошко]] е присъединено към [[Княжество Сърбия]] през 1833 г. в изпълнение на [[Одрински мирен договор|Одринския мирен договор]] от 1829 г., с непосредствено предхождащата го [[Акерманска конвенция]]. В 1807 г. действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите. Още при избухването на [[Първо сръбско въстание|Първото сръбско въстание]] хайдушки чети, като тази на [[Хайдут Велко]], вземат активно участие в сраженията в [[Белградски пашалък|Белградския пашалък]].
 
Български хайдушки чети участват активно в [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са [[Хаджи Христо Българин]], [[Ангел Гацо]], [[Индже войвода]] и други.
 
След [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война (1828- – 1829)]], броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие имат „''България, Румелия и Македония – с една дума, навсякъде, където живеят българи<ref>Колектив, Македония. Сборник от документи и материали, БАН, 1978 г., стр.143. „вестник „Српске народне новине" от 6. IV. 1844“</ref>..''“.
 
1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
Ред 126:
След неуспешната за Русия [[Кримска война]], българското хайдутство е организирано в нови форми.
 
1861- – 1876 г. Действия на четата на [[Петко войвода]] в Беломорска Тракия.
 
1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
Ред 152:
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=3191&Level=3 Сърбия и нашето освободително движение]
* {{икона|bg}} [http://koreanstudies.bg/node/110&#x20; Петър Петров, Пет века под ятагана и корана] [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=238:------1396--1878&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61&#x20; 1396–18781396 – 1878],
 
{{Портал Военна история на България}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хайдутин“.