История на българското книгопечатане: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 3:
== Началото ==
{{основна|Ободски Октоих}}
От 1494 г. до края на [[17 век]], българското книгопечатане излиза на [[среднобългарски език]] {{факт|в т.ч. и с [[Сръбска редакция на старобългарския език|рашки и ресавски правопис]].|2017|05|25}}▼
▲От 1494 г. до края на [[17 век]], българското книгопечатане излиза на [[среднобългарски език]]
В историята на българското [[кирилица|кирилско]] [[книгопечатане]] има само една оригинална [[Инкунабула]] – частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]], отпечатано с [[Псалтир]]а. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> Освен него в [[Цетине]], т.е. в [[Стара Черна гора]] или [[Зета (владение)]] се печатат още четири книги – ''[[Октоих]] Първогласник'' на 4 януари 1494 г.; ''Молитвеник'' или ''[[Требник]]''; ''[[Псалтир]]'' излязъл от печат на 22 септември 1495 г. и ''Октоих Петогласник''.▼
▲В историята на българското [[кирилица|кирилско]] [[книгопечатане]] има само една оригинална [[Инкунабула]] – частично ''Житието на [[Стефан Дечански]]'' от [[Григорий Цамблак]], отпечатано с [[Псалтир]]а. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 198, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref> Освен него в [[Цетине]]{{факт|, т.е. в [[Стара Черна гора]] или [[Зета (владение)]]|2017|8|2}} се печатат още четири книги – ''[[Октоих]] Първогласник'' на 4 януари 1494 г.; ''Молитвеник'' или ''[[Требник]]''; ''[[Псалтир]]'' излязъл от печат на 22 септември 1495 г. и ''Октоих Петогласник''.
{{факт|През първата половина на [[16 век]] има само една печатница в българските земи – в манастира [[Грачаница (манастир)|Грачаница]], където се печатат [[палеотип]]и на книги за богослужението.|2017|8|2}} В Грачаница работи и [[Яков Крайков]]. Други центрове за кирилско книгопечатане [[Венеция]], [[Милешево]], [[Горажде]], [[Руйно]] в [[Западна Херцеговина]] и [[Белград]]. Кирилски печатници има и във [[Влашко]] – в [[Търговище]]; в [[Молдова]] – в [[Сучава]] и в [[Трансилвания]] – [[Брашов]]. До 19 век в румънските земи се печати на [[румънска кирилица]].
В средата на 16 век е зафиксирана и първата българска книжарница-склад за печатни книги – на [[Кара Трифун]] в [[Скопие]].
Line 21 ⟶ 20:
Печатни трудове със значимост за [[Българско Възраждане|българското Възраждане]] са „[[История Славяноболгарская]]“, „[[Българска граматика (Неофит Рилски)|Българска граматика]]“ на [[Неофит Рилски]] и „[[Денница на новобългарското образование]]“ на [[Васил Априлов]].
До [[Освобождение]]то има 20 печатници, собственост на българи.
== Източници ==
| |||