Скитски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Плиний → Плиний Стари; Unlinked: Хърсово Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Dispenser [1.0] |
|||
Ред 30:
Необходимо е да се отбележи, че източниците за скитски и сарматски са съвършено различни. Скитската лексика се е запазила най-вече в отделни глоси и лични имена, докато речниковият състав на сараматския е почти напълно запазен в осетинския (Абаев 1949). Освен това остатъци от алански диалект са запазени в аланско-унгарски речник от 16 век (Németh 1959).
Крайно оскъдният материал позволява да се отделят не повече от 200 словоформи от скитския език, запазени и възстановени въз основата на лични имена, които изрично се определят като скитски от древните източници ([[Херодот]], [[Плиний Стари|Плиний]] и др.). Издаденият през 1979 г. от съветския езиковед-иранист В. И. Абаев очерк „Скифо-сарматские наречия“ съдържа списък с възстановени лексеми въз основата на лични имена. Ето някои от възстановените от Абаев лексеми:
* *abra- „небе“: Αβραγος, Αβροαγος, Αβροζεος
* *ardar- „господар, княз“: Αρδαρος, Αρδαρακος, Αρδαρισκος
Ред 56:
== Контакти с други езици ==
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в [[угро-фински езици|угро-финските]], особено много в [[унгарски език|унгарския]], [[удмуртски език|удмуртския]] и в [[мордовски езици|мордовските езици]], и [[славянски праезик|славянските езици]]. В славянските езици такива са например: *bogъ – „бог“, *rajь – „рай“, *sъto – „сто“, *kǫpati – „къпя“, *gъpanъ – „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ – „топор“, *xvala – „хвала“, *stribogъ – славянски бог на вятъра, *хъrsъ – славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним –
== Допълнителна литература ==
| |||