Разлика между версии на „Кентърбърийски разкази“

м
(→‎top: Уикипедия:Пояснителни страници: английски →‎ английски език редактирано с AWB)
== Идея за възникването на произведението ==
 
Нито едно [[Литературно произведение|произведение]] преди Кентърбърийските разкази досега не е включвало темата за [[пилигрими]]. Въпреки това е очевидно, че на места [[Джефри Чосър|Чосър]] е използвал големи части от вече съществуващи произведения, както и, че често е черпел вдъхновение от обкръжаващия го литературен свят. Добър пример за това е именно темата за разказването на истории и съревноваването, които са били основен начин за развлечение в тогавашна [[Англия]].
 
Друг добър пример е “[[Декамерон]]” на [[Джовани Бокачо]], който е по-свързан с Кентърбърийските разкази от всяка друга творба. Цялостната структура на двете произведения е идентична и следва една и съща идея.
 
== '''Източници''' ==
Не е известно никоянякоя друга творба преди тази на Чосър , да е създавала колекция от истории в рамките на поклонници, отишащиотиващи на поклонение. Очевидно е обаче , че Чосър е заимствал някои дялове на своите истории от по-ранни истории. Също така се вижда, че неговите творби са повлияни от общото състояние на литературният свят, в който той живее.
 
Разказването на истории е главната форма на забавление в Англия по онова време и конкурси по разказване на истории са съществували в продължение на стотици години.
 
През 14ти14-ти век в Англия съществуват групи с назначен лидер, който оценява  разказите на отделните участници в групата. ПопедителятПобедителят получавал корона и, също както и при победителя от Кентърбърийски разкази, безплатна вечеря. Било е обичайно, сред поклоницитепоклонниците, тръгнали на поклонение, да има избран ‘‘церемоничлен‘‘церемонил-майстор‘‘, който да ги ръководи и да организира пътуването.
 
Харолд Блум, американски литературен критик и почетен професор по хуманитаристика в Йейл, твърди, че структурата на произведението е в голямата си част оригинална, но вдъхновена от ‘‘поклонническите" фигури на Данте и Вергилий в Божествена комедия.
Невъзможно е да бъде очертан пълен списък, но Чосър изглежда също така да е взаимствал от редица религиозни енциклопедии и богослужебни текстове. Много учени твърдят, че има голяма вероятност Чосър да се е срещнал с Петрарка или Бокачо.
 
== '''Жанр и структура''' ==
''„Кентърбърийски разкази”'' е колекция от истории, изградена под формата на композиционна рамка, много често срещан и отдавна установен жанр по онова време. Разказите на Чосър се различават много от повечето други колекции на истории, заради голямата си вариация. Повечето колекции на истории са фокусирани върху една тема, обикновено религиозна. Дори в „Декамерон” разказвачите са задължени да се придържат към темата, определена за дадения ден. Идеята на поклонничеството да събере толкова различни хора за литературни цели също е било невиждано дотогава. Въвеждането на конкуренция между приказките окуражава читателя да сравнява разказите в цялото им разнообразие и позволява на Чосър да демонстрира уменията си в различни жанрове и литературни форми.