Индигирка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| дължина = 1 726
| басейн = 360 000
| отток =
| начало-място = Туора-Юрях (Хастах, лява съставяща)<br>Тарин-Юрях (дясна съставяща)<br>[[Якутия|Република Якутия (Саха)]]
| начало-гео-ширина = 63.1139
Ред 32:
Река Индигирка се образува от сливането на двете съставящи я реки Туора-Юрях (Хастах, 251 km, лява съставяща) и Тарин-Юрях (63 km, дясна съставяща)<ref>{{икона|ru}} [http://textual.ru/gvr/index.php?card=259225 Государственный водный реестр: река Хастах (Торо-Юрях, Туора-Юрях, Калкан)]</ref><ref>{{икона|ru}} [http://textual.ru/gvr/index.php?card=259299 Государственный водный реестр: река Тарын-Юрях]</ref>, водещи началото си от северните склонове на хребета [[Сунтар-Хаята]]. Водосборният басейн на реката е разположен в областта на тайгата, а в долното си течение пресича лесотундрата и тундрата, като повсеместно е разпространена [[вечна замръзналост|вечната замръзналост]], поради което е характерно образуването на големи ледове по реката. Според структурата на коритото и скоростта на течението, Индигирка се дели на два участъка: горен (640 km) и долен (1086 km).
В началото си реката тече на северозапад през Оймяконската котловина. Долината ѝ тук е широка от 0,5 до 20 km, коритото е каменисто, а скоростта на течението е 2 – 3,5 m/s. След това завива на север и преминава през планинската верига [[Черски (хребет)|Черски]]. При пресичането на Чемалгинския хребет (част от планинската верига [[Черски (хребет)|Черски]]) Индигирка тече в дълбок каньон и има множество прагове (най-голям – Бусик). След излизането си от планинската верига [[Черски (хребет)|Черски]], при устието на река Мома Индигирка навлиза в Момо-Селеняхската падина. От тук започва долният участък на реката и тя става плавателна.
В падината долината ѝ се разширява и Индигирка става типична равнинна река. Коритото ѝ изобилства с плитчини и [[Коса (релеф)|коси]], като на места се разделя на ръкави. След това Индигирка постепенно завива на североизток и изток като пресича северозападната част на [[Момски хребет|Момския хребет]] и течението ѝ отново придобива планински и полупланински характер с прагове и бързеи и тясно корито (от 50 до 80 m). При село Крест Майор Индигирка окончателно напуска планините и от тук до устието (около 800 km) протича през централната част на Абийската низина и крайната източна на Яно-Индигирската низина. На Абийската низина в коритото изобилстват меандрите, а на Яно-Индигирската низина – преобладава праволиненното течение с ширина от 350 до 500 m. В този долен участък долината на Индигирка става много широка, с ясно изразена двустранна заливна тераса. Ширината на коритото нараства до 600
=== Водосборен басейн, притоци ===
Ред 50:
==== Притоци ====
Река индигирка получава над 300 притока с дължина над 10 km, като 26 от тях са дължина над 100 km, в т.ч. 5 реки с дължина над 500 km.
:* 1726 → Хастах (Туора-Юрях) 251 / 10 500
:* 1654 → Куйдусун 247 / 20 400
:* 1573 → Кюенти 63 / 43 800, със Сунтар (184 km, лява съставяща) 247 km
:* 1493 → Елги 394 / 68 200
:* 1404 ← Нера 331 / 24 500
:* 1351 → Олчан 114 / 2 760
:* 1288 → Иняли 133 / 3 310
:* 1184 → Чибагалах 140 / 9 100
:* 1086 ← Мома 406 / 30 200
:* 1069 → Арга-Юрях 139 / 2 990
:* 1002 → Сюрюктях 49 / 8 540, с Хастах (164 km, дясна съставяща) 213 km
:* 818 ← Килах 128 / 3 340
:* 755 → [[Селенях]] 796 / 30 800
:* 615 ← Буор-Юрях 150 / 7 960
:* 610 ← [[Бадяриха]] 545 / 12 200
:* 599 → [[Уяндина]] 586 / 77 000
:* 578 → Сутуруоха 172 / 2 670
:* 527 ← Тирехтях 119 / 1 260
:* 444 → Курунг-Юрях 216 / 1 830
:* 420 ← Шангина 344 / 5 750
:* 354 ← Голяма Ерча 252 / 4 250
:* 200 → [[Алаиха]] 563 / 12 400
:* 174 ← Сахартимай 125 / 3 500
:* 112 → [[Бьорьольох]] 754 / 17 000
:* в делтата ← Керемесит 287 / 3 190
:* в делтата ← Шандрин 414 / 7 570
=== Хидрология ===
Захранването на реката е смесено: дъждовно (50 – 65%), снежно (20 – 40%) и подземно (5 – 10%). Средногодишен отток при село Воронцово (на 350 km от устието) 1 600 m<sup>3</sup>/s, което като обем представлява 50,498 km<sup>3</sup><ref name="water"/>. Индигирка е пълноводна през пролетта и началото на лятото, а към края на лятото и есента се наблюдават епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове, при което реката залива огромни територи в долното си течение. Пълноводието е през месеците май и юни в течение на 55 денонощия и в този период преминава около 46% от годишния отток на реката. В този сезон средният отток е 7 850 m<sup>3</sup>/s, а максималния е от 3 360 до 11 700 m<sup>3</sup>/s. По време на епизодичните прииждания оттокът се изменя от 1 500 до 11 100 m<sup>3</sup>/s и приз този период преминават около 18% от годишния отток. Продължителността на отделните прииждания е средно 9 денонощия. Минималният отток в периода без заледяване се наблюдава преди образуването на ледена покривка и се равнява на 638 m<sup>3</sup>/s. През зимата подледения отток намалява до 6,8 m<sup>3</sup>/s и тогава Индигирка достига най-ниското си ниво<ref name="water"/>.
Средната дебелина на леда в началото на май при село Воронцово е 125 cm, при посьолок (селище от градски тип) [[Чокурдах]] – 174 cm, а при остров Немков (в делтат) – 216 cm. Пролетния ледоход обикновено прадължава 7 денонощия. В делтата (най-северната част от течението на реката) продължителността на периода без ледови явления е от 100 до 107 денонощия. Годишно река Индигирка пренася в [[Източносибирско море]] около 11,7 млн.т. наноси<ref name="water"/>.
Водите на Индигирка се отличават с ниска [[минерал]]изация и [[въглеводород]]ен състав, като преобладават [[катион]]и на [[калций]] и [[натрий]].<ref name="water"/>
На бреговете на Индигирка са разположени
== Стопанско използване ==▼
▲=== Населени места ===
Река Индигирка е единстевана транспортна магистрала в региона. Корабоплаването по реката започва от делтата на реката и продължава на 1086 km нагоре по течението ѝ до устието на река Мома при село Хонуу. В делтата корабоплаването основон се извършва по ръкава Средния проток, а периодично и по ръкава Руско-Устински проток до село Руское Устие. Главни пристанища по течението на реката са: [[Хонуу]], Дружина, Оленегорск, [[Чокурдах]], Табор и Руское Устие.
▲На бреговете на Индигирка са разположени населените места: [[Оймякон]], [[Уст Нера]], [[Хонуу]], [[Белая Гора]], [[Чокурдах]]. Оймякон е претендент за най-студеното населено място на света.<ref name="water"/>
Основните стопански дейности в басейна на реката са риболовът и еленовъдството, а също така се добива и [[злато]]. В реката има различни видове риба като [[омул]], [[чир (риба)|чир]] и др.<ref name="water"/>▼
== История ==
Усвояването на Индигирка започва през 1636 г., когато на устието ѝ пристигат тоболските [[казаци]] на Иван Ребров, а горното ѝ течение е достигнато от якутски казаци. През 1639 г. в средното течение на реката енисейският казак Постник Иванов основава селището [[Зашиверск]]. През първата половина на XVIII век в делтата на Индигирка вече съществува селището [[Руское Устие]]. Към края на XIX век в ниското течение на реката вече има 29 селища. Особено значение в изучаването на района има [[Ян Черски]]. През 1936 г. е открита първата хидрометеорологическа станция на реката – Воронцово. В периода от 1970-те до 1990-те години се водят изследвания на коритото на реката от географския факултет на [[МДУ]].<ref name="water"/>
▲== Стопанско използване ==
▲Основните стопански дейности в басейна на реката са риболовът и еленовъдството, а също така се добива и [[злато]]. В реката има различни видове риба като [[омул]], [[чир (риба)|чир]] и др.<ref name="water"/>
Индигирка се явява транспортна магистрала в района. Плавателна е от устието на река Мома, на 1154 km от морския бряг. Основни пристанища са: Хонуу, Дружина, Оленегорск, Чокурдах, Табор, Руское Устие.<ref name="water"/>
| |||