Кирилометодиевистика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: старобългарски → Български език |
||
Ред 3:
Първите съвременни изследвания по кирилометодиевистика датират от края на [[18 век]], като дисциплината става в известен смисъл класическа през [[19 век]]. В [[Българско землище|българските земи]] за първи път се отдава почит на братята в Пловдивското класно училище, открито през 1850 г. от [[Найден Геров]]. По негова инициатива, за пръв път на 11 май 1851 г. в това училище е почетен [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост|деня на равноапостолите като празник на българската просвета]]. Като светски и просветен празник 11 май се отбелязва от 1857 г. <ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=10F3F6D5AE4C3EB6D1329C396CE3B39B?encID=628&article=1090664923 ПРОСВЕТНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ]</ref><ref>[http://www.ikostadinov.com/nauki/istoriya/kratka-istoriya-na-balgariya/item/201-dvizhenie-za-novobalgarska-prosveta-balgarskata-vazrozhdenska-kultura Движение за национална българска просвета през XIX в.]</ref>
Основните изследователски теми на дисциплината са възникването и разпространението на [[глаголица]]та и [[кирилица]]та. В тази връзка все още са актуални въпросите за тяхното авторство (живот и дело на Кирил и Методий и на [[Свети Седмочисленици]] и ученици), точно време и място на създаване, графика, достоверност на художествените източници, характера на [[литургия]]та по време на техните мисии. Историческите източници на кирилометодиевистиката са основно [[Български език|старобългарски]] и [[латински]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Авторски колектив |title= Изследвания по кирилометодиевистика; Извори за делото на Константин-Кирил и Методий |year= 1985 |publisher= Наука и изкуство |pages = 47}}</ref>
== Източници ==
| |||