'''[[Енрико]] Дандоло''' ({{lang-it|Enrico Dandolo}}, 1107 или 1108 — [[1205]]) е 41-ятвият венециански дож.
Той изиграва голяма роля по време на [[Четвърти кръстоносен поход|ЧетвъртиятЧетвъртия кръстоносен поход]]. Целта на рицарите от този поход била да стигнат първо до Египет, а оттам да продължат към Ерусалим. Те обаче не разполагали с нужната флота. Енрико Дандоло склонил да им осигури кораби, но в замяна ги насочил към цел, удобна за него, а именно завладяването на [[Константинопол]].
Той им предложил първо да завладеят и гр.град [[Задар|Зара]] в [[Далмация]], който бил току-що превзет от унгарския крал.
На 13 април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен. Впоследствие Дандоло участва активно в разрледелянеторазпределянето на бившите византийски владения и успява да получи за владение на Венеция остров Крит и почти всички острови в Егейско море и редица крайбрежни градове по Адриатическотоадриатическото и Егейскоегейското крайбрежие. Венеция се утвърждава като Великавелика сила в Източното Средиземноморие.
При избухналиятизбухналия бунт на гръцкото население в овладените от кръстоносците територии в Тракия, Енрико Дандоло с отряд от венецианци се присъединява към армията на [[Балдуин Фландърски]] при обсадата на [[Адрианопол]]. Последвалото поражение на рицарите от българската армия, водена от [[Калоян|цар Калоян]], и пленяването на латинскиятлатинския император [[Балдуин I|Балдуин]] довелодовели до бързо отстъпление на оцелелите кръстоносни войски. При безразборното бягство поради напредналата си възраст Енрико Дандоло се разболял и починал. Погребан е в [[Света София (Константинопол)|църквата "Св„Св. София"София“]] в Константинопол, като гробът му може деда се види и днес.
