Цетине: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: ЗетаЗета (владение) (4), форматиране: 12x тире, 2x заглавие-стил, 2 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 16:
}}
 
'''Цетине''' (остаряло '''Цетина''', на [[сръбски]]: ''Цетиње'' или ''Cetinje'') e град в южната част на [[Черна гора]], административен център на едноименната община. Той е историческата [[столица]] на страната.
 
Градът е сгушен в малка [[карст]]ова долина, заобиколен от варовикови планини и от планината [[Ловчен]] - – ''Черната планина'', на която страната носи името.
 
== История ==
Основаването на Цетине през [[15 век]] е обусловено от редица исторически, политически и икономически събития. Настъплението на [[турци]]те принуждава [[Иван Църноевич]], владетел на [[Зета (владение)|Зета]] по онова време, да премести [[столица]]та на [[държава]]та от укрепения [[град]] [[Жабляк]] в по-труднодостъпните части на [[Зета (владение)|Зета]], а именно [[Обод]] (през [[1475]] г.), а малко по-късно - – в [[планина]]та [[Ловчен]]. През [[1482]] г. в [[Цетинско поле|Цетинското поле]] бил построен неговият [[дворец]], а 2 години по–късно и [[манастир]]. Изграждането на тези 2 сгради на институции представлява основаването на новата столица – Цетине. Градът носи [[име]]то на [[река]]та, на чиито брегове е основан.
 
Новият манастир се превръща в седалище на [[митрополит|митрополия]]та на [[Зета (владение)|Зета]]. С това Цетине става център не само на светския живот, в който е съсредоточено управлението на държавата, но и духовен и културен център, където [[Джурдже Църноевич]], синът на Иван Църноевич, основава първата книгопечатница в земите на [[южни славяни|южните славяни]].
 
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на [[династия]]та [[Църноевичи]] е прекъснат в края на 15 век - – през [[1496]] г. [[Зета (владение)|Зета]] губи [[независимост]]та си и единствените свободни земи, носещи името ''Черна гора'', са ограничени до планинската територия между ''[[река]] Църноевичи'' и ''[[Котор]]ския залив''.
 
Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине по време на управлението на [[династия]]та [[Църноевичи]] е прекъснат в края на 15 век - през [[1496]] г. [[Зета]] губи [[независимост]]та си и единствените свободни земи, носещи името ''Черна гора'', са ограничени до планинската територия между ''[[река]] Църноевичи'' и ''[[Котор]]ския залив''.
През следващите 2 века развитието на Цетине е в застой. Той често е изложен на атаките на [[Венецианска република|венецианци]]те и [[Османска империя|турци]]те в периода [[16 век|16]]-[[17 век]].
 
Line 34 ⟶ 35:
Обновлението на града започва при управлението на [[Петър I Петрович Негош]]. През[[ 1838]] г. е построена неговата резиденция, наречена ''„Билярда“''. Изграждат се множество нови къщи и Цетине се разраства и урбанизира.
 
По време на управлението на ''[[принц]] [[Никола I Петрович]]'' в Цетине са построени множество обществени сгради - – първият ''[[хотел]] „Локанда“'', новият дворец на принца, девическият инситут и други.
 
На [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] е призната [[независимост]]та на [[Черна гора]], а '''Цетине''' е обявен за [[столица]] на новата [[държава]]. През [[1910]] г. Черна гора е обявена за [[кралство]], което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине.
 
Периодът [[1878]] - – [[1914]] г. е време на разцвет за града. Множество интелектуалци и предприемачи идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие.
 
През 1946 година за столицата на Социалистическа република Черна гора е обявен [[Подгорица|Титоград]], което оказва негативно влияние върху старата столица.
Line 44 ⟶ 45:
С конституционно решение от [[1992]] г. на Цетине е върнат статутът на столица в културно и историческо отношение.
 
== Население ==
Цетине е административен център на едноименната община с население от 18 482 души; в града живеят 15 137 жители.
 
Изменение на населението на град Цетине през годините:
*3 март 1981 - – 14 088 д.
*3 март 1991 - – 15 946 д.
*1 ноември 2003 - – 15 137 д.
 
Етнически групи (1991):
*[[черногорци]] - – 93,03%
*[[сърби]] - – 2,62%
 
Етнически групи (2003):
*черногорци - – 90,28%
*сърби - – 4,61%
 
== Други ==