Южен океан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправен текст към цнимка; връска
Nousha (беседа | приноси)
м Корекции на сгрешен правопис и неясни изречения
Ред 4:
== География ==
[[File:Antarctic-Overview-Map.tif|thumb|Карта на Южния океан.]]
Южният океан включва водите около [[Антарктида]] (''циркулиращите около Антарктида'') и части от [[Дрейк (проток)|Протокапротока Дрейк]]. Още към него се причисляват част от море Скотия, [[море Уедъл]], [[море крал Хокон VII]], [[море Космонавти]], [[море Съдружество]], [[море Дейвис]], море Д'Юрвил, [[море Рос]], [[море Амундсен]] и [[море Белингсхаузен]] (изброени и подредени в посока на часовниковата стрелка).
 
Южният океан няма точно определена северна граница, като на [[север]] тя е доста подвижна и се слива с [[Атлантически океан|Атлантическия]], [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихия океан]]. Това поставя проблем за географите и учените океанолози, които трябва да обмислят отделянето на Южния океан като самостоятелен океан с обособена северна граница.
 
В геоложко отношение Южният океан най-младият от океаните, образуван, когато [[Антарктида]] и [[Южна Америка]] се отделят една от друга и се осъществява връзката между [[атлантически океан|Атлантика]] и [[Тихия океан]] чрез отваряне на проходапротока Дрейк преди около 30 милиона години. Разделянето на континентите позволява формирането на циркулиращ поток от морска вода (течение) край бреговете на [[Антарктида]].
 
=== Климат ===
[[File:Thermohaline Circulation 2.png||thumb|280px|Карта, показваща теченията в Южния океан]]
[[File:S 199906 conc.png|thumb|left|200px|Ледена покривка на океана по крайбрежието на Антарктида]]
Морски течения в хоризонтална посока по повърхността на Южния океан се движат околополюсно или успоредно на така наречената антарктическа конвергенция, а ветровете, които ги причиняват, са главно в посока от запад на изток. Течението в океана развива скорост около един километър в час. В близост до крайбрежието на антарктическия континент преобладават по-слаби околополюсни, повърхностни течения от изток на запад, които са предизвикани основно от източното морско течение. В морето на Уедъл теченията се отклоняват от брега на издаващия се силно на север Антарктически полуостров и завиват на север, а в южния край на Южния Антилски хребет се обръщат в източна посока. Между източното морско течение и антарктическата конвергенция протичат предимно бавни и доста студени повърхностни течения в посока юг към север и от югозапад на североизток.<ref>География на континентите и океаните, Румен Пенин ISBN 954-18-0184-6</ref>
Ред 17:
Теченията във вертикална посока са студените придънни течения и минават от юг на север. Между придънната и повърхностната зона (200 и 3000 метра дълбочина) е разположен по-топъл слой, който преминава от север на юг. Този слой околополюсна вода от дълбоките слоеве носи в [[Антарктика]] топла, [[минерали]]зирана вода от [[субтропик|субтропиците]]. Течението от топли дълбоководни пластове се заражда още в северната част на Атлантическия океан, а само една малка част се появява в Индийския океан.
[[File:Iceedgekils.gif|thumb|300px|Температурни колебания в Южния океан на картата на света]]
Tемпературата на водата е от -2 до +10 [[Градус Целзий|°C]], а солеността – 34,72 на хиляда. Повърхностните водни пластове между антарктическата дивергенция и континенталното крайбрежие в началото на зимата увеличават солеността си, стават по-студени и поради това стават по-плътни, което води до потъването им на дъното. Като антарктически придънни води те заминават в северна посока чак до северното полукълбо. Интересно е, че в зависимост от сезоните, съдържанието на сол във водите на океана е 30,5 – 34,5 на хиляда или средно 33,9 на хиляда. Поради топящия се сладководен лед и по-обилните валежи солеността през лятото е най-ниска. Средната соленост на субантарктическите повърхностни води е 34,3 на хиляда. Южно от [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] съдържанието на [[сол]] надвишава дори 34,7 на хиляда.
 
=== Граници и големина на океана ===
По време на дискусиите за утвърждаване на такъв воден басейн около южния материк – Антарктида, не се стига до категорично определяне на северната граница на океана. Половината от 28-те държави членки на СХО (от общо 68), отговорили на запитването на организацията при проучването от 2000 г., гласуват за северна граница при 60 градуса ю.г.ш., а останалите 14 държави гласуват за 55 градуса ю.г.ш.
 
Съществуват обаче някои възвишения на океанското дъно, като например Южният Антилски хребет, които очертават известно разграничаване между атлантическия и тихоокеанския сектор. Само че тази естествена граница не съвпада с официалното разделение на атлантически и тихоокеански сектор.
 
=== Пристанища и бази ===
[[File:USNS Southern Cross at the ice pier in 1983.jpg|thumb|left|Снабдителен кораб край специално поддържания леден кей на станция [[МакМърдо (станция)|МакМърдо]] през [[1983|1983 г]].]]
[[File:Ohridski-2.jpg|мини|Българската база Св. Климент Охридски край залив Емона на Южния океан.]]
[[File:Juan_Carlos_I_Antarctic_Base,_Hurd_Peninsula,_Livingston_Island,_Antarctica.jpg|thumb|База Хуан Карлос I]]
Ред 53:
== История ==
=== Утвърждаване на океана ===
От 68 държави- членки на СХО, 28 ототговарят коитона с правозапитването на гласорганизацията при дискусиите през [[2000]] г. и всички, с изключение на [[Аржентина]], се съгласяват да се обособи нов океан.<ref>[http://geography.about.com/od/learnabouttheearth/a/fifthocean.htm Новият океан (статия от Мат Розенберг)]</ref>
С 18 на 10 гласа е утвърдено името да бъде ''Южен океан'', а има и друго предложение, което е ''Антарктически океан'', но то не е прието.