Херман Брокхаус: Разлика между версии

'''Херман Брокхаус''' ({{lang-de|Hermann Brockhaus}}) ([[1806]]— – [[1877]] г.) е немски [[ориенталист]], водещ специалист по [[санскрит]] и [[персийски език]]. Той е син на известния [[издател]] [[Фридрих Брокхаус|Фридрих Арнолд Брокхаус]] и зет на [[композитор]]а [[Рихард Вагнер]].

В Дрезден продължава работата върху трудовете, започнати по време на престоя му в чужбина. През [[1838]] г. защитава дисертация в Лайпцигския университет и придобива титлата доктор по философия. През [[1839]] г. започва своята преподавателска и научна дейност в университета в [[Йена (град)|Йена]], където основава специалността [[ориенталистика]]. През [[1841]] г. е поканен в Лайпцигския университет, където получава място на професор по староиндийски език и литература. Лекциите му са главно за санскрит, [[пали]], [[авестийски език]] и [[китайски език]]. <ref name="Buckland53"></ref><ref name="Buckland54">Buckland C. E. Dictionary of Indian Biography. – London: Swan Sonnenschein & Co., Lim, 1906. – P. 54.</ref> Освен с академичната си дейност занимава се и с административно-организационната работа – през [[1870 ]]– [[1871]] г. е [[Декан (длъжност)|декан]] на философския факултет, а през [[1872 ]]– [[1873]] г. е [[ректор]] на университета. Херман Брокхаус работи в своята [[Алма матер]] 35 г. до смъртта си на [[5 януари]] [[1877]] г.

* {{икона|de}} Hermann Camillo Kellner: [http://de.wikisource.org/wiki/ADB:Brockhaus,_Herrmann Brockhaus, Herrmann] Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 47, Duncker & Humblot, Leipzig 1903, S. 263—272263 – 272.