Разлика между версии на „Хера“

м
[[Файл:Hera Campana Louvre Ma2283.jpg|thumb|righ|450ph|Хера]]
'''Хера''' ({{lang-grc|Ήρα}}) в [[древногръцката митология]] е [[богиня]], покровителка на брака и пазеща майките по време на раждане. Трета дъщеря е на [[Кронос]] и [[Рея (митология)|Рея]], сестра и съпруга на [[Зевс]], и майка на [[Арес]], [[Хеба]] и [[Хефест]]. Като женско съответствие на Зевс, царица на [[олимпийски богове|олимпийските богове]], властница над небето, повелителка на облаците и бурите. Сестра е на [[Деметра]], [[Хестия]], [[Хадес]] и [[Посейдон]].
 
== Зевс и Хера ==
Родена е на при река Имбраса до върба, която показвали все още през 2 век пр.н.е. <ref> Павзаний, „Описание на Елада“ VII 4, 4; VIII 23, 5 </ref>. Неин задължителен атрибут е [[диадема]]та, като символ на това, че е главна сред богините. Посветеното на нея животно е [[паун]].
 
След като я ухажва неуспешно, [[Зевс]] решава да си послужи с хитрост като се преобразява в раздърпана и рошава [[кукувица]], която тя хванала <ref> [[Павзаний]],"Описание на Елада" II 17, 4; [[Вергилий]], „Лидия“ 63- – 65 намек</ref>
 
Бракът на Зевс и Хера останал в тайна<ref> [[Омир]], [[Илиада]] XIV 296 </ref> 300 години<ref> [[Нон]], „Деянията на Дионис“ XLI 324 </ref>.
 
Сватбата на Зевс и Хера се състояла в [[Кносос]], в местност близо до река Ферена, където имало храм <ref> [[Диодор Сицилийски]], Историческа библиотека V 72, 4 </ref>. Хера родила <ref> [[Аполодор]],[[Митологическа библиотека]] I 3, 1 </ref> (сред децата ѝ били и [[Арга]] и [[Ангела]]), и, „извън брачното ложе“ родила [[Хефест]] (според Омир, той също бил от Зевс)<ref> Аполодор, Митологическа библиотека I 3, 5 </ref>. Според друга версия заченала Арес без участието на мъжа си, получавайки от нимфата [[Хлорида]] цвете<ref> [[Овидий]],Фасти V 251—256251 – 256 </ref>.
 
Всяка година Хера се къпела в извора Канаф в град Навплий и станала отново девойка<ref> Павзаний, „Описание на Елада“II 38, 3 </ref>.
Хера била най-могъщата от богините на Олимп и тя се подчинявала на мъжа си Зевс. Тя често го разгневявала със своята ревност. Сюжетите на много митове са построени около бедствията, които Хера изпраща на любовниците на Зевс и техните деца. Така, тя изпратила отровна змия на острова, където живеела [[Егина]] и нейния син от Зевс, [[Еак]]. Погубила и [[Семела]], родила на Зевс бог [[Дионис]].
 
Приспала Зевс и изпратила буря на [[Херакъл]], отклонявайки го от остров Кос, за което Зевс я приковал към небето и провесил. <ref> [[Омир]], [[Илиада]] XIV 249- – 262; XV 18- – 30 </ref>.
 
Други потърпевши от нейната ревност са [[Ехо (митология)|Ехо]], [[Ио]], [[Лето (богиня)|Лето]] и др.
 
[[Image:Temple of Hera - Agrigento - Italy 2015.JPG|250px|thumb|Храм на Хера, Сицилия]]