Разлика между версии на „Коста Лулчев“

м
През декември 1945 година Съединените щати и Великобритания поставят като условие за признаване на българското правителство включването в състава му на двама представители на опозицията. По указание на [[Йосиф Сталин]] на 5 януари 1946 година министрите [[Кимон Георгиев]], [[Дамян Велчев]] и [[Антон Югов]] се срещат с лидерите на опозицията [[Никола Петков]] и Коста Лулчев, но те категорично отказват да влязат в правителството, отхвърляйки легитимността на изборите от ноември и настоявайки за прекратяване на терора на комунистите. На 10 януари в София с Петков и Лулчев се среща съветският първи заместник-министър на външните работи [[Андрей Вишински]], но те не променят позицията си.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 699-704 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
През 1946 г. заедно с [[Никола Петков]] е начело на [[Опозиция (политика)|опозиция]]та в VI Велико [[народно събрание]].
 
През [[1948]] г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и други. Съдебният процес срещу Коста Лулчев и седем депутати от опозиционната БРСДП слага край на легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Освободен е през 1959 г., но е разработван от [[Държавна сигурност]].