Корупция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:World Map Index of perception of corruption.png|мини|450px|Карта на [[Индекс за възприятие на корупцията]] по света, от „[[Прозрачност без граници]]“, чрез който се измерва степента на осезаемост на корупция сред държавни чиновници и политици. По-високи нива (в зелен цвят) показват сравнително ниска степен на корупция, докато по-ниски нива на осезаемост (в червен цвят) показват сравнително висока степен на корупция.]]
 
'''Корупция''' ({{lang-la|corrumpo}} – покварявам, развращавам, развалям) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички [[форма на управление|форми на управление]] са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано [[подкуп|рушветчийство]] и отвъд него. Крайната точка на корупцията е [[клептокрация]]та, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени.
 
== Елементи на корупцията ==
Случаите на корупция обикновено включват няколко ключови елемента. При тях длъжностното лице действа в нарушение на нормите на публичната длъжност, която заема и то по начин, който нарушава интересите на публиката (т.е. на гражданите). Той прави това съзнателно, като използва положението си за своя лична и частна облага. При изпълнение на работата си той извършва действия, които противоречат на приетите за съответната държава и култура правила и норми за съответната [[публична длъжност]]. Служебното лице облагодетелства по този начин трети лица, които от своя страна му дават определено възнаграждение, за да си осигурят достъп до някакви блага или услуги, които иначе са недостъпни за тях.
 
== Видове корупция ==
Проявите на корупция могат да се разделят на индивидуални и институционални. При индивидуалните длъжностното лице извършва незаконна услуга на трета страна за лична облага – пари, имоти, ответна услуга и др. При институционалната корупция облагата за корумпирания е по-често политическа, а не лична. Там предоставената услуга не е задължително в нарушение на законовите процедури, а по-скоро е извършена в несъответствие с демократичните стандарти.
 
Корупцията съществува, както при политическите, така и при административните длъжности и може да бъде дребна и едра, организирана или неорганизирана. Макар че корупцията често улеснява [[престъпност|криминални]] деяния като [[трафик на наркотици]], [[пране на пари]] или [[проституция]], тя не се ограничава до тях и често е свързана с дейности, които сами по себе си са законни.
 
== Индикатори за определяне ==
При определяне на това дали определена практика е корупционна или не, трябва да се има предвид дали в съответната държава има ясни норми, направляващи работата на длъжностните лица и техните отношения с гражданите. При неуредена законова уредба, посочването на дадено поведение като корупционно е много по-трудно. За борба с корупцията се предприемат различни практики – установяване на строги и ясни закони срещу корупцията, прозрачност на публичните процедури, подобряване на управлението на публичния сектор и увеличаване на политическата отговорност на публичните служители, понякога се създават специални комисии за борба с корупцията и др.
 
В зависимост от страната обществената и юридическата дефиниция на корупцията може да бъде различна. Така например практики за политическо финансиране, които са приети на едно място, могат да бъдат незаконни на друго.
Line 19 ⟶ 20:
* Липса на прозрачност при решенията на правителството
* Големи по размер обществени средства, използвани за даден проект
* Наличие на затворени клики и мрежи от "наши„наши хора"хора“
* Слабо правораздаване
* Ограничена [[свобода на словото]] или [[свобода на печата]]
Line 30 ⟶ 31:
 
=== В икономиката ===
Корупцията възпрепятства и [[икономика|икономическото]] развитие, предизвиквайки изкривявания и [[Икономическа неефективност|неефективност]]. В частния сектор корупцията увеличава разходите със стойността на самите незаконни плащания, стойността на преговорите с държавните служители и риска от разкриване. Въпреки че според някои корупцията намалява разходите за бизнеса, като се заобикалят регулациите, преобладаващият брой изследователи днес смятат, че подкупите подтикват държавните служители да създават нови правила и забавяния. Увеличавайки разходите, корупцията в същото време изкривява средата, като защитава от [[конкуренция]]та фирмите с връзки, като поддържа относителната им неефективност.
 
Корупцията създава икономически изкривявания и в [[обществения сектор]], отклонявайки обществени инвестиции към проекти, при които има повече възможности за подкупи и комисиони. Държавните служители могат да усложнят процедурите по обществени проекти за да прикрият такива сделки, което още повече изкривява инвестиционния процес. Корупцията води и до по-слабо съответствие със строителни, екологични и други регулации, намалява качеството на държавните услуги и инфраструктура и увеличава [[бюджет]]ните разходи.
 
== Корупция в България ==
 
=== История ===
{{раздел-мъниче}}
Ред 43:
 
=== Превенция ===
На [[25 ноември]] [[2008]] г. с без[[прецедент]]но действие от страна на [[Европейска комисия|Европейската комисия]] срещу страна-член в ''историята на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]'', [[България]] изпуска възможността да изиска ''220 милиона евро'' спрени средства от ''европейските предприсъединителни фондове'' заради проблеми с корупцията. Българското [[правителство]] на [[премиер]]а [[Сергей Станишев]] обещава при приемане на България за член на ЕС от [[1 януари]] [[2007]] г. да ограничи корупцията и [[измама|измами]]те. За първи път в историята страна-член на ЕС търпи такава огромна за мащабите си загуба чрез окончателно отнемане [[акредитация|акредитации]]те на две разплащателни [[Държавна агенция|агенции]] по програма [[ФАР]] към [[МФ]] и [[МРРБ]] .
 
Заради липса на [[резултат]]и в борбата с корупцията и злоупотребите ЕК отказва да възстанови отнетите акредитации на двете български агенции опериращи със средства по програма ФАР, в резултат на което те не могат да сключват [[договор]]и. Така страната губи безвъзвратно 220 милиона евро, а други 340 милиона евро остават спрени. България изпуска безвъзмездни 220 милиона евро за [[инфраструктура]] в момент, когато правителството твърди, че средствата от ЕС са сред основните резерви на страната в условия на глобална [[финансова криза]], и че залага на тези [[инвестиция|инвестиции]] за поддържане на [[икономически растеж|икономическия растеж]] и [[заетост]]та.
 
За първи път в [[история]]та страна-член на общността е лишена от тези [[фонд]]овефондове, но [[мярка]]та е наложителна, защото [[цел]]та на ЕК е да защитава финансовите интереси на [[граждани]]те от ЕС, в това число и на [[българи]]те. Тежкото за България решение е взето заради продължаващи нередности, [[злоупотреба|злоупотреби]], [[конфликт на интереси]], недостиг на [[административен капацитет]] и компетентни [[служител]]и, които да се [[труд]]ят по усвояването и [[финансов контрол|контрол]]а на евросредствата. [[Мотив]] за действието на ЕК е, че обещанията на българското правителство за справяне с корупцията и измамите са останали неизпълнени и конкретни резултати няма. В резултат на провала на правителството на премиера Сергей Станишев в борбата срещу [[организирана престъпност|организираната престъпност]] и корупцията, България се смята за най-корумпирана от 27-те страни-членки на ЕС. [http://www.mediapool.bg/show/?storyid=146283&p=10#msgs ЕК: Злоупотребите продължават, София само дава обещания]
 
== Източници ==
Ред 60:
* [http://www.gwdg.de/~uwvw/icr.htm Интернет център за изследване на корупцията] (на английски)
* [http://www.anticorruption.bg Против корупция](на български)
 
 
{{Право}}