Крайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: бригБриг (кораб); Unlinked: Бриг
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
Ред 8:
Термина за първи път започва широко да се използва през [[XVII век]]: под „крайцер“ се разбира независимо действащ кораб, – наименованието на класа кораби обозначава по-скоро предназначението на кораба, отколкото неговата конструкция. Крайцерите обикновено са достатъчно малки, но бързи съдове. В периода XVII—XVIII век [[линеен кораб (ветроход)|линейните кораби]] обикновено са прекалено големи, тромави и скъпи, за да бъдат изпращани на дълги плавания, например, към другите континенти, и още те са прекалено стратегически важни, за да бъдат рискувани в патрулни мисии. Освен това, линейните кораби са специално създавани за водене на бой в състава на [[ескадра|ескадри]]. За това за крайцерски цели (разузнаване, предаване на донесения, разрушение на вражеските морски комуникации, лов на търговски съдове и единични действия отделно от основните сили и на отдалечените театри на военни действия) са използвани по-малки кораби.
 
В течение на [[XVIII век]] основните кораби, използвани в качеството на крайцери, стават [[фрегата|фрегатите]] – умерено големи, бързи и маневрени кораби, екипирани за далечни походи, със сравнително слабо (в сравнение с линейните кораби) въоръжение – една закрита [[дек|оръдейна палуба]]. Освен фрегатите в качеството на крайцери се използват [[Шлюп (ветроходен боен кораб)|шлюпове]], [[корвета|корвети]], [[Бриг (кораб)|бриг]]ове, а също и ред други типове кораби. Естествено фрегатите се използват за далечно крайцерство, така както [[корвета|корветите]] и [[бриг]]оветебриговете, като правило, се използват за близко крайцерстване, като по-оптимални за това.
 
== Първите парни крайцери ==
Ред 129:
Флотът на САЩ получава 7 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Ню Орлиънс“|Ню Орлиънс]]“. На тези кораби най-накрая рязко е усилена защитата<ref>{{cite|заглавие = Американские крайцера Второй мировой войны|страници = 19}}</ref>, поради което американското командване ги счита за своите първи пълноценни крайцери. Последващо развитие на класа става крайцера „[[Уичита (тежък крайцер, 1937)|Уичита]]“, построен в единствен екземпляр поради ограниченията на Лондонския договор<ref>{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|страници = 31}}</ref>. Вече след началото на войната в Европа, американското ръководство поръчва серията „[[Тежки крайцери тип „Балтимор“|Балтимор]]“. Разработени на базата на „Уичита“, но без ограничение във водоизместимостта, тези крайцери имат мощно брониране, а също се отличават с рязко усилена зенитна артилерия<ref>{{cite|заглавие = Американские крейсера Второй мировой войны|страници = 48}}</ref>. Те влизат в употреба в хода на Втората световна война.
[[Файл:IJN cruiser Takao on trial run in 1932.jpg|thumb|left|250px|Тежкият крайцер „Такао“]]
Японското морско ръководство след неуспеха с ранните типове тежки крайцери, решава да строи максимално силни кораби<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 82}}</ref>. 4 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Миоко“|Миоко]]“ и последващите 4 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип „Такао“|Такао]]“ са много силно въоръжени, притежават висока скорост и сравнително надеждна бронезащита, но фактическата им водоизместимост е значително над договореното. С това количественият лимит за тежки крайцери при японците е изчерпан, но при строителството на леките крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Могами“|Могами]]“ е изначално предвидена възможността за замяна на 155 mm им оръдия с 203 mm<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 436}}</ref>, което е направено пред началото на войната. Последните японски тежки крайцери тип „[[Тежки крайцери тип „Тоне“|Тоне]]“ също са заложени като леки, но в строй влизат с 203 mm артилерия<ref>{{cite|автор = Lacroix E. Wells II L.|заглавие = Japanese Cruisers of the Pacific War|pages = 503}}</ref>. Тяхна особеност е поставянето на всички тежки оръдия на носа, което им позволява да се освободи кърмовата част за [[хидроплан|хидроплани]]и.
 
Във втората половина на 1930-те години класически тежки крайцери решава да има и нацистка Германия. В [[Кригсмарине]] влизат 3 крайцера от типа „[[Тежки крайцери тип Адмирал Хипер“|Адмирал Хипер]]“, а още един в недостроен вид е продаден на [[СССР]]<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|место = М.|издательство = Коллекция, Яуза, ЭКСМО|год = 2008|страници = 125|isbn = 978-5-699-31051-7}}</ref>. Тези кораби имат водоизместимост доста над 10 000 тона, но не изпъкват повече с артилерийско въоръжение и бронева защита<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|страници = 125}}</ref>. Към достойнствата им се отнасят съвършената система за управление на огъня<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|страници = 126}}</ref>, но имат и големи недостатъци – ненадеждна силова установка и ограничена далечина на плаване, не позволяваща ефективното им използване като рейдери<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|страници = 47 – 48}}</ref>.
Ред 152:
Японският флот развива специфичен тип крайцер – лидер на флотилии разрушители. Японските леки крайцери от 1920-те години се отличават с висока скорост, но и със слабо въоръжение и брониране. В периода 1920 – 1925 г. са построени 14 близки по своите характеристики крайцера от типовете „[[Леки крайцери тип „Кума“|Кума]]“, „[[Леки крайцери тип „Нагара“|Нагара]]“ и „[[Леки крайцери тип „Сендай“|Сендай]]“.
 
Германия, сковавана от Версайския договор, е принудена да строи крайцери с водоизместимост не повече от 6000 тона и с оръдия не по-големи от 150 mm<ref name=autogenerated1>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 48}}</ref>. Първият немски следвоен лек крайцер  – „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ – е само леко усъвършенстван вариант на проект от Първата световна война{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=120}}. Впоследствие [[Рейхс Марине]] получава 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „К“|K]]“. Имащи куполна артилерия, те са много слабо защитени, и главно, отличават се с крайно слаба мореходност.
[[Файл:Sendai class light cruiser.jpg|thumb|250px|„Сендай“]]
Италианският флот в края на 1920-те години пристъпва към програма за неутрализация на многобройните френски [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери]]. Заложени са 4 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Алберико ди Барбиано“|Алберико ди Барбиано]]“, в литературата често именувани „[[Кондотиер]]и А“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=151}}. Снабдяването с 152 mm артилерия трябва да им даде огнево преимущество над противника, но броневата защита на тези неголеми крайцери се оказва много слаба{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=151 – 152}}. Прекомерно значение се придава на скоростта – главният крайцер развива на изпитанията 42,05 възела, поставяйки световен рекорд за класа на крайцерите, но реалната скорост в експлоатация при всичките кораби от серията е доста по-ниска{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=153}}.
Ред 225:
Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, застава на пътя за мащабно съкращение на флота. В периода 1945 – 1955 са предадени за скрап 32 крайцера, на Индия 2 крайцера, на Националната партия на Китай – 1. Строителството на 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang-en|Tiger}}) е замразено.
 
Френският флот след войната наброява 9 крайцера, 2 от тях са включени в периода 1945 – 1955 г. Строителството на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“ (''De Grasse''), заложени още през 1939 г., е продължено по изменен проект и завършено през 1956.
 
Холандският флот има към края на 1945 г. 2 крайцера в бойния си състав и още два достроява в периода 1950 – 1953 г. по изменения проект (''De Zeven Provincien'').
Ред 243:
Първият новопостроен американски ракетен крайцер става „[[Лонг Бийч (атомен крайцер, 1959)|Лонг Бийч]]“ (''Long Beach'') влязъл в строй през 1961 г., станал също и първият в света [[Атомен ракетен крайцер|атомен крайцер]].
[[Файл:USS Virginia (CGN-38).jpg|thumb|250px|[[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|Атомният ракетен крайцер „Вирджиния“]].]]
Поради крайно високата стойност на проекта „Лонг Бийч“ не получава развитие. В периода 1960- – 70 г. американският ВМФ предпочита да строи по-малки крайцери. В годините 1962 – 64 г. са въведени в строй 9 кораба от типа „[[Ракетни крайцери тип „Лийхи“|Лийхи]]“ (''Leahy''). Атомният вариант на този проект е наречен „[[Бейнбридж (атомен крайцер, 1961)|Бейнбридж]]“ (''Bainbridge'') и е построен в единствен екземпляр. 1964 – 67 г. американския флот получава 9 малко по-големите [[Ракетни крайцери тип „Белнап“|крайцери от типа „Белнап“]] (''Belknap''). И този тип има своя атомна версия – „[[Трукстън (атомен крайцер, 1964)|Трукстън]]“ (''Truxtun''), който също си остава единствен. Впоследствие те са превъоръжени със [[Стандарт (ракета)|ЗРК „Стандарт“]] (''Standart'') различни модификации.
 
През 1974 – 75 г. са построени два [[Ракетни крайцери тип „Калифорния“|атомни крайцера тип „Калифорния“]] (''California'') и накрая в периода 1976 – 80 г. е завършено строителството на 4 [[Ракетни крайцери тип „Вирджиния“|атомните крайцери от типа „Вирджиния“]] (''Virginia''). Тези серии изначално се въоръжават със ЗРК „Стандарт“. Основната задача на американските ракетни крайцери от онова време е подсигуряването на ПВО на авионосните съединения. До 1980 г. тези кораби нямат [[Противокорабна ракета|противокорабни ракетни оръжия]].
Ред 255:
'''Крайцерите на СССР'''
[[Файл:Kynda 1990 DN-ST-91-00400mod.jpg|thumb|200px|[[Крайцери проект 58|Ракетният крайцер „Адмирал Головко“ от проекта 58]].]]
Върху развитието на крайцерските сили на съветския ВМФ налага голям отпечатък недолюбването от [[Никита Хрушчов|Н. С. Хрушчов]] на големи надводни кораби. Първата жертва на тази политика стават недостроените крайцери от проекта 68-бис. Опитите на ръководството на флота да спасят 7 от тях чрез преоборудването им в ракетни по проектите [[Проект 64|64]], [[Проект 67|67]], [[Проект 70|70]] и [[Проект 71|71]] нямат успех. Фактически преоборудван само за експериментални цели е крайцера „Дзержинский“, получил една сдвоена пускова установка за [[Волхов (ЗРК)|ЗРК М-2 „Волхов-М“]]. Що се касае за последните проекти „класически“ крайцери – [[Крайцери проект 84|лекия 84]] и [[Крайцери проект 66|тежкият 66]], то тези програми са спрени още на стадий ескизен проект. Също е прекратено проектирането на атомният крайцер от проект [[проект 63|63]].
 
Така, единствените съветски ракетни крайцери специална постройка през 60-те г. стават 4 кораба от типа [[Крайцери проект 58|„Грозни“ (проект 58)]][http://web.archive.org/web/20080313141952/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/cruisers_58_1.htm] заложени като [[разрушител|разрушители]]и. Освен това през 1977 г. в ракетни крайцери са прекласифицирани [[Голям противолодъчен кораб|БПК]] от проекта [[Крайцери проект 1134|1134]][http://web.archive.org/web/20090602070004/http://www.atrinaflot.narod.ru/81_publications/berkut.htm] (4 единици), поради малкото им противолодъчно въоръжение. За отбелязване е, че западните военни експерти причисляват към ракетните крайцери БПК от типовете [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-А|„Кронщат“]] и [[Големи противолодъчни кораби проект 1134-Б|„Николаев“]] (всичко 17 единици)[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2006_05/index.htm].
 
В проекта на построените през 1970-те – 1990-те г. 6 [[ледоразбивач|атомни ледоразбивачи]] [[ледоразбивачи тип „Арктика“|тип „Арктика“]] е заложена възможност за конверсия на ледоразбивачите в [[спомагателен крайцер|спомагателни бойни крайцери]]. Като минимум поне за един от тях („[[Советский Союз (ледоразбивач, 1986)|Советский Союз]]“) съответната комплектовка и оборудване са частично поставени на борда, а част от него остава на склад и е консервирано<ref>По материали на предаването „Вход воспрещён“ на телеканала „Звезда“, ефир от 1 март 2010 г.</ref><ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/sci/tech/newsid_5402000/5402764.stm Экскурсия корреспондента BBC по ледоколу „Советский Союз“]</ref>.