Министерство на финансите на България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 212.122.165.233 (б.): https://www.minfin.bg/bg/page/615 |
добавяне на информация от сайта |
||
Ред 53:
С Указ № 2656 от [[19 август]] [[1987]] г. финансовото министерство се закрива, а функциите му поема [[министър на икономиката и планирането|Министерство на икономиката и планирането]]<ref name="his"/>. На [[20 ноември]] [[1989]] г. (С Указ № 2556) МИП се закрива и на неговото място е възстановено старото – Министерство на финансите.
== Икономическа Политика ==
Министерството на финансите разработва в сътрудничество с компетентните министерства и ведомства актуализирани варианти на основни стратегически документи на страната: Конвергентната програма на Република България, Националната програма за реформи на Република България и Националната програма за развитие: България 2020. Разработва и усъвършенства макроикономически модели за прогнозиране и анализ на алтернативни сценарии и анализ на дългосрочното равновесие и за оценка на въздействието от изпълнението на национални и европейски стратегически документи.
Министерството анализира текущото състояние и динамиката на основните макроикономически показатели на страната, разработва прогнози за развитието им и изготвя икономически изследвания за състоянието на българската икономика. В съответствие със Закона за публичните финанси публикува пролетна и есенна макроикономическа прогноза за страната. <ref>https://www.minfin.bg/bg/page/537</ref>
== Данъчна политика ==
Основните приоритети в управленската Програма на правителството за периода 2014 - 2018 г. са: запазването на върховенство на закона и утвърждаване на институции, работещи ефективно и прозрачно в интерес на гражданите и гарантиращи условия за достоен живот и личностно развитие, запазване на данъчната система и ниския дял на преразпределения от държавата брутен вътрешен продукт (БВП), както и на поддържане на благоприятна данъчна среда.
Данъчната политика е сърцевината на икономическата и фискалната политики на държавата и важен инструмент за регламентиране на макроикономическите пропорции. Политиката в областта на данъците освен като ключов елемент на фискалната политика, следва да се разглежда и като важен лост за насърчаване на преките чуждестранни инвестиции, икономическия растеж и заетостта.
Ефективната данъчната политика за осигуряване на фискална и макроикономическа стабилност и в подкрепа на икономическия растеж, инвестициите и заетостта ще се осъществява чрез:
* изготвяне на цялостен анализ на данъчната политика на Република България;
* разработване на Концепция за нов ефективен модел на данъчна политика и реформи в данъчната система по отношение на данъчните преференции съобразно законодателството на ЕС в областта на държавните помощи за периода 2014-2020;
* изготвяне на оценка на въздействието на новия модел на данъчна политика върху бюджетните приходи, икономическото развитие, инвестициите и заетостта;
* провеждане на обществен дебат по цялостната данъчна политика на страната;
* изготвяне на пътна карта за реализиране на новия модел на данъчна политика и реформи в данъчната система;
* изготвяне на анализ на данъчната система по видове данъци и структурни елементи на данъците;
* намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите;
* ефективни данъчни преференции за стимулиране на инвестициите, иновациите и заетостта.
Политиката на правителството в областта на данъците е насочена и към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците.<ref>https://www.minfin.bg/bg/page/6</ref>
== Публични разходи ==
Политиката в областта на държавните разходи обхваща преразпределителния процес между и в различните нива на управление, с цел изпълнение на правителствените приоритети и постигане на по-високи нива на ефективно и ефикасно използване на бюджетните ресурси Основната философия на националната разходна политика е гъвкаво управление на разходите, което е насочено към стратегическите аспекти в средно срочен план и ориентиран към постигане на крайните резултати.
Националната разходна политика се провежда в три основни направления:
* финансиране на правителствените приоритети, реализирани чрез бюджетите на държавните органи и финансиране на самостоятелните и автономни бюджети. Оценка на ефективността и ефикасността на бюджетните предложения на държавните органи и самостоятелните и автономни бюджети. Координира предложенията и алтернативите, засягащи държавните разходи, като се оценява ефекта от евентуалното им финансиране.
* съставяне, изпълнение и отчитане на държавния бюджет в частта за общините, въз основа на разделение на финансираните чрез бюджетите на общините дейности на местни и делегирани от държавата при организирането и предоставянето на публични услуги. По този начин, държавата осигурява равностоен достъп на населението до минимално равнище на публични услуги за всички общини.
* администриране на средствата от държавния бюджет за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за нефинансовите предприятия от реалния сектор, разпределение на паричните постъпления по сделките за приватизирания на държавните предприятия и паричните постъпления от концесии и дивиденти. <ref>https://www.minfin.bg/bg/page/7</ref>
== Школа по публични финанси ==
Школата по публични финанси е специализирано звено в структурата на Министерство на финансите, създадено през 2003 г. Ролята и е да подпомага ръководството на Министерството в провеждането на реформата в бюджетния сектор и да улеснява работата на служителите, като разработва и предоставя специализирано професионално обучение на базата на анализ и оценка на потребностите от обучение.
== Структура ==
| |||