Култ към Върховното същество: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 6:
 
== Произход ==
{{факт|Върховното същество било прието и наложило се от новата революционна власт за борба на първо място срещу консервативните „сили на реакцията и мракобесието“, т.е. на [[християнство]]то (главно [[Католицизъм|католицизма]] като традиционна религия на френския народ) и на [[монархия]]та в лицето на кралската власт на [[Бурбони]]те (понеже според християнската концепция върховната власт произтича от [[Бог]]а), и на второ място и за противоборство срещу конкурентния „[[култ към разума]]“, който се изповядвал от алтернативна партийно-политическа фракция на управляващите по това време Франция революционно-правителствени кръгове.|2017|8|4}}
 
== Идеология ==
{{факт|Култът към Върховното същество бил базиран на [[деизъм|деизма]] на [[Просвещение]]то (на [[Волтер]]) и до голяма степен на философските възгледи на [[Жан-Жак Русо]] за „божественото провидение във Върховното същество“. Култът се позовавал на понятието за физическа религия и [[рационализъм]], на мястото на [[Светия Дух]] и традиционализма. Целта на богослужението, което включвало цяла поредица от тържества в чест на „републиканските добродетели“, е „развитието на гражданския и републикански морал“.|2017|8|4}}
 
{{факт|Терминът „[[Бог]]“ е изваден от употреба и заменен от „Върховно същество“, използван от философи и публицисти преди революцията и натоварен с различно религиозно и философско съдържание (включително и с част от традицията на римокатолицизма). Терминът е прокаран и присъства и в [[Декларация за правата на човека и гражданина|Декларацията за правата на човека и гражданина]] от 1789 г., прогласена от [[Учредително събрание (Франция)|Националното събрание]]. През 1793 г., присъствието на Върховното същество било засвидетелствано и отразено в поредицата републикански управленски решения, взети от [[Конвент]]а от якобинците и препотвърдени в новия редактиран текст на [[Декларация за правата на човека и гражданина от 1793|Декларацията за правата на човека и гражданина от 1793]].|2017|8|4}}
 
== Култ към разума ==
{{факт|Ритуалните тържества в чест на другия т.нар. „''култ към разума''“ също се изразявал в обикновена пропаганда чрез театрални и артистични представления и други масови обществени прояви. Също така в Париж, пред олтара на [[Нотр Дам]], бил засвидетелстван този култ, който акт по естеството си бил оскверняване и поругаване на християнски храм. Празниците в чест на Върховното същество в [[Прованс]] били организирани от бъдещия префект на Наполеоновата [[тайна полиция]] [[Жозеф Фуше]].|2017|7|5}}
 
== Израждането на култа при Робеспиер ==
[[File:Fête de l'Etre suprême 2.jpg|thumb|250px|Церемонията в чест на Върховното същество на 8 юни 1794 г. на [[Марсово поле (Париж)|Марсово поле]] в Париж, на която Робеспиер произнася пламенна реч]]
{{факт|През март 1794 г., след осъждането и екзекутирането на Ебер и Шоме от радикалните якобинци-[[монтаняри]], култът на разума е забранен, а Робеспиер започва да налага все по-последователно култа към Върховното същество. На 7 май 1794 г. Конвентът, доминиран от монтанярите, приема декларация, че „френския народ признава съществуването на Върховното същество и безсмъртието на душата“. Този култ бил обвързан и с определени религиозни задължения, като борба срещу неверието в него и срещу тиранията, като и съответно били предвидени и въведени и наказания за предателите и тираните, с цел да се помогне на нещастните, слабите и потиснатите френски граждани.|2017|7|5}}
 
{{факт|На [[8 юни]] [[1794]] г. в [[Париж]] е организирана изключително пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която пламенна реч за вярата в него произнася Робеспиер. По този начин култът във Върховното същество е ефективно въведен като [[държавна религия]] в нарушение на идеалите на революцията и на свободата на съвестта, което има като последствие засилването на общественото недоверие и недоволство от Робеспиер и в крайна сметка той е изпратен на [[гилотина]]та.|2017|7|5}}
 
== Източници и литература ==