Славянска религия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
м Disambiguated: дуализъм → Дуализъм (религия), дух → Дух (философия) |
||
Ред 1:
<!---{{Обработка|неутрализация}}--->
'''Славянската религия''' е [[езичество|езическа религия]]. Тя наследила древната система от вярвания на праиндоевропейците и съхранила множество сходства с другите [[индоевропейски религии]]. В този смисъл, характерни нейни черти са [[политеизъм]], [[примотеизъм]], [[пантеизъм]], [[антропоморфност]] на божествата и високо ниво на персонификация, вяра в [[задгробен живот]], [[култ към мъртвите]], [[култ към прадедите]], [[фетишизъм]], [[Дуализъм (религия)|дуализъм]].
[[File:Ilya_Repin_-_Sadko_-_Google_Art_Project.jpg|thumb|225px|Много поколения славянски творци били вдъхновени от техния национален фолклор. Илюстрирана горе е ''[[Садко]] в подводното кралство'' на [[Иля Репин ]](1876).]]
Ред 33:
Древните [[славяни]] практикували [[трупоизгаряне]]. Те вярвали в задгробен живот и погребалните им обичаи били обусловени от този факт. Когато умирал човек, близките му го измивали и обличали в чисто бяла дреха (символ на смъртта), след което го оплаквали. Целта на оплакването била да се убеди душата на мъртвия колко обичан е бил той и да помага на живите си роднини.
Трупът бил изгарян на клада, наричана на старославянски ''крада''. Вярвало се, че изгарянето на тялото освобождава душата и тя се превръща в ''навъ'' ([[Дух (философия)|дух]]), за да бъде допусната до Долната земя. Ако не станело това, душата започвала да се лута из света на живите Яв и поради страданията си се превръщала в зъл дух — [[вампир]], [[мори|мора]], [[явина]] и пр.
След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, заедно с лични предмети, съдове и храна, за да бъдат ползвани от мъртвия в отвъдното. Считало се, че в определени дни от годината душите на мъртвите биват пускани от Долната земя и се появяват там, където е заровен прахът им. Затова гробът имал значение и живите го обозначавали и помнели. В определени дни (''задушници'') носели на гроба храна и говорели на мъртвия, вярвайки че душата му е наоколо.
| |||