Илхам Алиев: Разлика между версии

'''Илхам Хейдар оглу Алиев''' (на [[азербайджански език|азербайджански]]: ''İlham Əliyev'', р. 24 декември 1961, Баку) е [[азербайджан]]ски [[политик]], президент на [[Азербайджан]] от [[2003]]. Той също така изпълнява функциите на председател на партията „[[Нов Азербайджан]]”“ и ръководител на "Националния„Националния олимпийски комитет"комитет“. За кратко време е [[министър-председател]] на [[Азербайджан]] през периода август-ноември [[2003]].

Син е на [[Хейдар Алиев]], дългогодишен първи секретар на Комунистическата партия на Азербайджан и президент на страната през периода [[1993]]- – [[2003]].

През [[1977]] Алиев е приет в „[[Московски държавен институт по международни отношения]]”“ ([[МГИМО]]) и през 1982 продължава своето обучение като [[докторант]]. През [[1985]] г. получава докторска степен по история, а през [[1985]] – [[1990]] е преподавател в [[Московския държавен университет]]. Като автор на някоко произведения отнасящи се за геополитическите аспекти на петролната стратегия на модерен [[Азербайджан]], Алиев получава научна степен „Доктор на политическите науки”науки“.

През май [[1994]] година, Илхам Алиев е назначен като заместник председател на "„[[Държавната петролна компания на Азербайджан]]"“ ([[SOCAR]]). Той изиграва ключова роля по време на преговорите между правителството на [[Азербайджан]] и западни петролни компании по време на сключването на нови договори, известни в наши дни като “„[[Договор на века]]”“. В следващата година Алиев е избран за член на "„[[Народното събрание на Азербайджан]]"“, и по късно става президент на Националния олимпийски комитет, (който оглавява и досега), както и председател на aзербайджанскатаазербайджанската делегация в [[Европейския съвет]]. През август 2003, два месеца преди президентските избори, е назначен като [[министър-председател]]. През октомври, [[Хейдар Алиев]], по здравословни причини, се оттегля от поста си на [[президент]] и със дързък ход, назначава сина си като независим и единствен кандидат за [[президент]] на неговата партия.

Родната опозиция обаче отказва да приеме резултатите от гласуването и организира масови протести. Мотиви за протестите са обвинения в корупция и искания за повторни избори. Изборите получават строга критика от страна на международното общество, голяма част от наблюдателите отбелязват, че те не отговарят на международните стандарти, тъй като са придружени от подкупване и сплашване на гласоподавателите и множество законови нарушения на избирателния процес. [[OSCE]] ([[ММНИ]]) – ([[Международната мисия за наблюдение на изборите]]) констатира редица нарушения в преброяването и групирането на гласовете. Организацията за защита на човешките права подава оплакване, че предизборната кампания на Алиев е подпомогната от държавни ресурси и в „Централната избирателна комисия”комисия“ и „Местните избирателни комисии”комисии“ участват главно негови поддръжници и не се допуска участието на местни неправителствени организации в мониторинга на избирателния процес.

През март [[2005]] г., под продължителния натиск от страна на международната общност, особено на [[Съвета на Европа]], Алиев освобождава от затвора много видни членове на опозицията, арестувани по време на протести срещу начина на провеждане на изборите през октомври 2003 година. Алиев е считан за диктатор от много експерти по въпросите за [[Кавказ]] и бившия [[СССР]] поради многобройните му нарушения на човешките права и безспорното (без опозиция) управление на [[Азербайджан]].

Редица групировки също изказват недоволство на комисията за защита на човешките права за целите на приетата резолюция, която призовава [[Азербайджан]] да гарантира опазването на културната, религиозната и националната идентичност на [[талиши]]те с оглед на многократните им репресии.

На 26 Мартмарт 2005 Алиев официално е избран за председател на управляващата партия „Нов Азербайджан”Азербайджан“. Опозицията обявява този акт като незаконен, защото според закона за политическите партии, президентът не трябва да има партийна принадлежност.

През април [[2006]], президентът Алиев посещава [[Вашингтон]], а посещението изглежда доста успешно. На публичен форум спонсориран от престижния съвет за чуждестранни отношения, Алиев се изказва по въпроси за петролно, икономическо развитие и демокрация пред публика от журналисти и др. Посещението е последвано с частна среща в [[Белия дом]] с президентaпрезидента [[Джордж Уокър Буш]], който по-късно заявява пред журналисти, че проведената на срещата дискусия била „наистина интересна”интересна“, въпреки, че също така я определя като ”откровенна””откровенна“, което се използва като кодова дума (което може да се тълкува като) „напрегната.”“ Опозиционни групировки твърдят, че на срещата с президента Буш погрешно е коментирано, че въпроса с насилието и подкупите на изборите през [[2005]] вече е решен.

През [[2008]] година Илхам Алиев е преизбран с мнозинство 87%, въпреки че изборите са бойкотирани от партии на опозицията. С конституционен референдум през [[2009]]  г. е решено да бъдат премахнати сроковете за ограничение на президенският мандат, а свободата на печата е ограничена.

От началото на протестите през Март [[2011]]  г. са арестувани над 400 [[азербайджанци]]. Опзиционните лидери обещават да продължат с демонстрациите въпреки, че полицията успява да разпръсне протестите почти веднага след началото им.

Носител на "Grand„Grand Prix"Prix“ награда "Личност„Личност на годината 2009"2009“ (Русия);

*Лауреат "приятел„приятел на журналистите"журналистите“ ;

*"Човек„Човек на годината"годината“ от Balcanii şi Europa — – списание (Румъния);

*Почетен професор на Университета за национално и световно стопанство (България) ;