Пунически език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-[[Иберия +[[Иверия) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x кавички, 4 интервала, параметър, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Език|
родно име=|
страна=[[Картаген]] и северноафриканското крайбрежие, [[
район=[[Средиземно море]]|
говорещи=изчезнал език|
Ред 14:
<small>{{несистематизиран мъртъв език}}</small>
}}
'''Пуническият език''' или '''Картагенски език''' (от названието, с което [[римляни]]те са наричали картагенците
Пуническият се е обособил от разнообразните диалектни рамки на [[финикийски език|финикийския език]], говорен по финикийското крайбрежие и в Северна Африка, включително и в Картаген, и по цялото Средиземноморие. Известен е от запазени надписи и лични имена. Пиесата ''Poenulus'' от [[Плавт]] съдържа няколко израза от говоримия по него време пунически, които днес са обект на специален интерес и лингвистични изследвания, тъй като, за разлика от запазените надписи на пунически, съдържат на [[латински]] гласни звукове. <ref>{{cite book |title= Les passages puniques en transcription latine dans le Poenulus de Plaute |last= Sznycer |first= Maurice |year= 1967 |publisher= Librairie C. Klincksieck |location= Paris }}</ref>
За пуническата [[граматика]] се съди от финикийските езици. Немногобройните латински източници разкриват, че финикийската реч имала 12 части на речта, от които 8 традиционни ([[съществително]], [[местоимение]], [[глагол]], [[прилагателно]], [[наречие]], [[предлог]], [[съюз]] и [[междуметие]]), както артикулируеми и безлични форми на речта като [[инфинитив]] и [[герундий]], (на лат. „gerundium“).
[[Августин от Хипон]] обикновено се счита за последния голям античен писател, който е имал известни познания на/за пунически. Той се и намира за
През 1565 г. на историческа основа (легендите за титаничния античен сблъсък между Рим и Картаген) и под въздействие на популярната по това време култура ([[Евреинът от Малта]]) е изказана идеята, че съвременният малтийски език има пуническа основа.<ref>{{cite web | title=The Maltese Language Academy | url=http://www.akkademjatalmalti.com/page.asp?p=9023 | author=L-Akkademja tal-Malti}}</ref> Тази теория впоследствие е напълно дискредитирана, защото се оказва, че тогавашният [[малтийски език]] е продукт от смесването на сицилианско-арабски с италиански. <ref>{{cite book |title= Aspects of Multilingualism in European Language History |last= Vella |first= Alexandra |editor= Kurt Braunmüller
and Gisella Ferraresi |series= Hamburg Studies on Muliculturalism |year= 2004 |publisher= John Benjamins
Publishing Company
== Източници ==
|