Пунически език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-[[Иберия +[[Иверия)
м форматиране: 2x кавички, 4 интервала, параметър, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Език|
родно име=|
страна=[[Картаген]] и северноафриканското крайбрежие, [[ИверияПиренейски полуостров|Иберия]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Корсика]], [[Балеарски острови]]|
район=[[Средиземно море]]|
говорещи=изчезнал език|
Ред 14:
<small>{{несистематизиран мъртъв език}}</small>
}}
'''Пуническият език''' или '''Картагенски език''' (от названието, с което [[римляни]]те са наричали картагенците - – ''[[пуни]]''), е изчезнал [[Семитски езици|семитски език]], говорен през [[античност]]та в [[Средиземноморие]]то и по-специално в [[Северна Африка]] и няколко острова в [[Средиземно море]]. Пуническият език принадлежал на хората на [[Пуническа култура|пуническата култура]].
 
Пуническият се е обособил от разнообразните диалектни рамки на [[финикийски език|финикийския език]], говорен по финикийското крайбрежие и в Северна Африка, включително и в Картаген, и по цялото Средиземноморие. Известен е от запазени надписи и лични имена. Пиесата ''Poenulus'' от [[Плавт]] съдържа няколко израза от говоримия по него време пунически, които днес са обект на специален интерес и лингвистични изследвания, тъй като, за разлика от запазените надписи на пунически, съдържат на [[латински]] гласни звукове. <ref>{{cite book |title= Les passages puniques en transcription latine dans le Poenulus de Plaute |last= Sznycer |first= Maurice |year= 1967 |publisher= Librairie C. Klincksieck |location= Paris }}</ref>
 
За пуническата [[граматика]] се съди от финикийските езици. Немногобройните латински източници разкриват, че финикийската реч имала 12 части на речта, от които 8 традиционни ([[съществително]], [[местоимение]], [[глагол]], [[прилагателно]], [[наречие]], [[предлог]], [[съюз]] и [[междуметие]]), както артикулируеми и безлични форми на речта като [[инфинитив]] и [[герундий]], (на лат. „gerundium“).
 
[[Августин от Хипон]] обикновено се счита за последния голям античен писател, който е имал известни познания на/за пунически. Той се и намира за "основен„основен източник при оцеляването на (късно)пуническия"пуническия“. Според него, близо 5 века след превземането на [[Картаген]] от [[Древен Рим]], пуническият език е все още говорим в този регион на Северна Африка (днешен [[Тунис]]). Както ни предава [[Августин Блажени]], по това време все още е имало хора, които се наричат "[[ханаанци]]" (т.е. именно: картагенци). <ref>{{cite book |title= Late Punic Epigraphy |author= Jongeling. Karel; & Kerr, Robert M. |year= 2005 |publisher= Mohr Siebeck |isbn= 3161487281 |pages= 4 }}</ref>
 
През 1565 г. на историческа основа (легендите за титаничния античен сблъсък между Рим и Картаген) и под въздействие на популярната по това време култура ([[Евреинът от Малта]]) е изказана идеята, че съвременният малтийски език има пуническа основа.<ref>{{cite web | title=The Maltese Language Academy | url=http://www.akkademjatalmalti.com/page.asp?p=9023 | author=L-Akkademja tal-Malti}}</ref> Тази теория впоследствие е напълно дискредитирана, защото се оказва, че тогавашният [[малтийски език]] е продукт от смесването на сицилианско-арабски с италиански. <ref>{{cite book |title= Aspects of Multilingualism in European Language History |last= Vella |first= Alexandra |editor= Kurt Braunmüller
and Gisella Ferraresi |series= Hamburg Studies on Muliculturalism |year= 2004 |publisher= John Benjamins
Publishing Company |location= |isbn= 9027219222 |pages= 263 |chapter= Language contact and Maltese intonation: Some parallels with other language varieties }}</ref>
 
== Източници ==