Разлика между версии на „Инфекциозна болест“

м
Disambiguated: тифКоремен тиф
м (форматиране: 3x А|А(Б))
м (Disambiguated: тифКоремен тиф)
 
==История==
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[Коремен тиф|тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[древност]]та в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на [[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[микроб]]ите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от [[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]].
 
Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]] със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]].