Химичен елемент: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м Disambiguated: етерЕтер (физика), форматиране: 5x тире, 2x нов ред, 3 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 4:
Често под понятието ''химичен елемент'' или накратко ''елемент'' се разбира [[просто вещество]]. Трябва да се внимава с тази употреба, тъй като повечето елементи могат да образуват няколко прости вещества с различен строеж и различни свойства. Явлението се нарича [[алотропия]], а отделните прости вещества на един елемент могат да преминават от едно в друго чрез химични процеси.
 
Атомите на химичните елементи са електронеутрални частици. Те се състоят от отрицателно заредена [[електронна обвивка]], съставена от [[електрон]]и и положително заредено [[атомно ядро|ядро]], съставено от [[протон]]и и [[неутрон]]и. Броят на протоните в ядрото на даден химичен елемент се нарича [[атомен номер]] или [[атомно число]], '''''Z''''' и е равен на броя на електроните в електронната обвивка. Той определя свойствата на дадения елемент и мястото му в [[периодична система|периодичната система]]. Броят на неутроните в атомите на даден елемент, обаче, може да се различава. Сумата от броя на протоните и неутроните в ядрото на даден атом се нарича „масово число“, '''''A'''''. Атомното и масовото число се отбелязват с горен и долен индекс пред символа на химичния елемент: <math>_{\mathrm{Z}}^{\mathrm{A}}{\mathrm{E}}</math>. Обикновено атомният номер се изпуска.
 
Атоми с еднакво атомно число, но различен брой неутрони (различно масово число) се наричат [[изотоп]]и. Масовото число определя стабилността на атома. Така например атоми, които след самоволен разпад се превръщат в друг елемент се наричат [[радиоактивност|радиоактивни]] изотопи. Радиоактивността е физичен процес и не противоречи на дефиницията за атом.
 
За илюстрация [[въглерод]]ът, който съдържа 6 протона в [[атомно ядро|ядрата]] на атомите си има атомен номер 6 и е на шеста позиция в периодичната система. Най-разпространеният [[изотоп]] на въглерода е с масово число 12. Той се бележи така: <math>_{\ 6}^{12}{\mathrm{C}}</math> или за по-кратко <sup>12</sup>C и е [[Стабилен изотоп|стабилен]]. По-малко разпространения изотоп въглерод-14, <sup>14</sup>C, е радиоактивен, но има същите химични свойства.
 
Най-леките елементи са [[водород]]ът и [[хелий|хелият]]. Това са първите елементи, появили се след големия взрив. Всички по-тежки елементи са получени естествено и/или изкуствено чрез [[ядрен синтез]]. До 2010 година са открити общо 118 химични елемента.
Ред 15:
[[Image:Mendeleev's 1869 periodic table.png|300px|thumb|Таблицата на [[Менделеев]] от 1869 година]]
Преди да стане известно съществуването на атомите като градивни елементи на веществото, древните философи правят опити да обяснят явленията в природата като предполагат, че съществуват ограничен брой „елементи“, от които е изградена природата. Такива съществуват в древен Вавилон, Гърция и в хиндуизма. В [[Древна Гърция]] например четирите класически елементи са: [[вода]], [[въздух]], [[земя]] и [[огън]].
 
Пръв употребява думата ''елемент'' гръцкият философ [[Платон]] през 360 г.пр.н.е. в своя диалог „Тимей“, в който се описват органични и неорганични вещества. Той вярва, че четирите класически елемента са изградени от малки правилни [[многостен]]и: огънят - – [[тетраедър]], водата - – [[икосаедър]], земята - – [[куб]] и въздухът - – [[октаедър]].<ref>
{{cite book
|author=Plato
Line 35 ⟶ 36:
}}</ref>
 
[[Аристотел]] през 350 г.пр.н.е. прибавя пети елемент, който нарича [[Етер (физика)|етер]], от който са изградени небесата. Той дава и определение на думата елемент: тяло, от което се състоят други тела, с други думи, то е съставна част на други вещества, но не може да се състои от такива.<ref>
{{cite book
|last=Partington |first=J.R.
Line 52 ⟶ 53:
|url = http://books.google.com/?id=4BzAjCpEK4gC&pg=PA175
|place = Edinburgh
|pages = 175–176175 – 176
|isbn = 9780415179140
}}</ref> Около 1818 г. [[Йонс Берцелиус]] установява атомните тегла на 44 елемента. [[Дмитрий Менделеев]] включва 66 елемента в своята периодична таблица през 1869 година.
Line 94 ⟶ 95:
{{основна|Масово число}}
Масовото число е сумата от броя на [[протон]]ите и [[неутрон]]ите (наречени с общо име [[нуклеон]]и), които се намират в ядрото на атома. Изотопите на даден химичен елемент имат различни масови числа. По принцип масовото число е почти равно, много близко до атомната маса на даден изотоп, но съвпада само при въглерод-12. Във всички останали случаи атомната маса не е цяло число за разлика от масовото число. Съществуват химични елементи с еднакви масови числа и те се наричат [[Изобар (ядрена физика)|изобари]]. Протоните и неутроните имат почти еднакви маси. Масата на електроните е около 2000 пъти по-малка от тази на протона или неутрона и като цяло много по-малка в сравнение с масата на ядрото.
 
Масовото число се записва в горния ляв ъгъл.
 
Line 103 ⟶ 105:
=== Алотропи ===
{{основна|алотропия}}
Алотропи се наричат различните модификации, различните форми на един и същ химичен елемент, които му позволяват да съществува като две (или повече) [[Просто вещество|прости вещества]]. Това е възможно вследствие на различната структура и различните връзки между атомите на елемента. Така например въглеродът има три алотропни форми: [[диамант]], [[графит]] и [[фулерен]]. Друг пример са тези на [[фосфор]]а - – [[червен фосфор]] и [[бял фосфор]]. Белият фосфор е отровен, свети в тъмното, способен е да се възпламени, докато червеният фосфор не е отровен, не се самовъзпламенява и не свети на тъмно. Алотропните форми имат различен брой атоми в молекулата (например молекулен [[кислород]] О<sub>2</sub> и [[озон]] О<sub>3</sub>) или различни кристални решетки.
 
== Източници ==