Отваря главното меню

Промени

м
 
=== „Златният век“ на хип-хопа (1986 – 1992) ===
Златният век на хип-хопа (Golden Age of Hip Hop) започва с популяризирането на групата ''Run-D.M.C'' с техния албум „Raising in Hell“ и завършва с появата на стила '''G-Funk''' през 1992 г.
 
'''Идеологията'''[[Идеология]]та]] на Златния век – в музикално отношение – ударните инструменти звучат тежко като тези на рок стила. Ритъмът става забързан, както и лириката – нападателна и описваща, но най-вече осмиваща, дори саркастична. Засяга социални проблеми и преминава в сферата на артистичен социален протест. Темите се поднасят много горделиво с поучителна жестикулация. Тонът в гласа на рапъра е далеч по-надменен и уверен в убежденията, зад които застава, а понякога словото му звучи като това на глашатай, разгласяващ новина. Записите биват скъсявани до няколко минути, за да се излъчват възможно по-често в ефир.
 
Първите бели комерсиални рапъри '''The Beasty Boys''' предизвикват фурор с поведението и бохемската си тематика. Най-известни представители за началото на периода са '''LL Cool J, The Fat Boys, дуото Eric B & Rakim и Run-DMC,''' като последните окончателно въвеждат рапа в мейнстрийм пространството с дуета си с рок групата Aerosmith.
 
Към втората половина на Златния век на хип-хопа (от 1988 – 1992 г.), обаче се наблюдава рязко преодоляване на предишните стандарти в тематично отношение на рап музиката. Веднъж осъзнала интереса на публиката към субкултурата, MTV сгъстява интензитета на ротациите на клиповете и това става причина да се увеличи и притокът на тези, които имат какво да кажат чрез ефира ѝ. Това е моментът на появата на hardcore/alternative рап стилът, който стил в зората си е носител на следните начала в идейно отношение: ''политически рап, conscious рап, афроцентристки рап и ислямско-националистически рап''. Доста изследователи вярват, че раждането на такива разновидности на рапа бива продиктувано от липсата на възможност за активна и открита политическа позиция на чернокожите. Веднъж определен като „'''black„black noise'''“noise“, хип-хопът посочва себе си като културен и политически глас на младежта дори извън пределите на гетото. Коментари в песни на групата '''Public Enemy''' като „911 is a Joke“, „Fight the Power“ и „Hitler Day“ наместват цветнокожите, там където се явява директно противопоставяне срещу „бялата Америка“. Засягат се теми за експлоатирането на чернокожите, без да получават полагаемото възнаграждение, различни социоикономически и религиозни въпроси. Групи като '''Boogie Down Productions''' (BDP) пък проповядват национализъм, безопасен секс и отричане от употребата на наркотици. Други представители за периода: '''DJ Polo & Kool Moe Dee, Big Daddy Kane, Paris, Tim Dog,the luniz''.
 
'''Ice-T''' е считан за „политически“ рапър (има се впредвид, че текстовете му са с политическа тематика бел.а.) заради неговия сингъл "Killers”, издаден през 1984.
 
Във ''втората„втората половина''половина“ на Златния век се случва и друго главно събитие, предопределило ново значение на рап музиката – ражда се
'''gangsta рап''' стилът от Запада (Лос Анжделис). Като цяло през 80-те ХипХоп сцената бива представяна основно от ядрото си на Ню Йорк, докато на запад без много медиен шум, творят най-напред '''Uncle Jamms Army, Egyptian Lover, Arabian Prince'', но и ''World Class Wreckin` Cru''' (първата група на Dr. Dre), '''LA Dream Team, Toddy Tee, Ice-T''' и др. Но през '''1989''' г. с гръм и трясък, крещейки на всички страни „Fuck the Police“ на фона на звука от полицейски сирени, от Лос Анджелис се явява gangsta/hardcore рап групата '''N.W.A''' (Niggaz With Attitudes).
 
Gangsta рапът от Запада (Лос Анджелис) насочва оръжия в лицето на Америка, a MC-тата от родното място на ХипХоп сцената на Изтока (Ню Йорк) мълчаливо следят проявите на gangsta рапа и благозвучния '''G-funk''' (gangsta funk), изгрял в началото на 90-те – '''Warren G, Nate Dogg, Eazy-E, Tha Dogg Pound'''. Хапливият дебютен албум на '''Dr. Dre''' (N.W.A), „The Chronic“, от 1992 г., „узаконява“ култа към употребата на марихуана, алкохол и третирането на жената като вещ и се превръща в един от най-успешните проекти на gangsta рапа. Dr. Dre представя на света в началото на 90-те '''Snoop Doggy Dogg''' с неговия албум „Doggystyle“ и звучене на бавно funk темпо, семплиране и мелодичност на синтезатори.
 
=== Новата школа на хип-хопа (1992 – 1998) ===