Произход на прабългарите: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Бич Божи (б.), към версия на StanProg
м Bot: Automated text replacement (-тюрки +тюрки)
Ред 53:
Според наложилата се в края на 19 и началото на [[20 век]] в българската историография хипотеза, подкрепяна от авторитети като [[Васил Златарски]], [[Петър Мутафчиев]], [[Стивън Рънсиман]] и Кристиан Жерар българите са от групата на хунските племена, появили се на река [[Урал (река)|Урал]] през първата половина на [[2 век]], които от времето на [[Гостун]]/[[Органа]] до [[Кубрат|хан Кубрат]] обособяват свой племенен съюз и така българите се еманципират от хуно-[[авари]]те и другите племена наследили бившия полиетнически хунски съюз. Всъщност тезата е стеснен по-конкретен вариант на общата туранско-огурската теория за най-източната част на Европа в по-късна епоха.
 
Раните византийски текстове използват като заменяеми наименованията [[хуни]], българи, кутригури и утигури. В тях българите са идентични, част са от хуните или поне са сродини на тях. Посочените в [[Именник на българските канове]] – [[Авитохол]] и [[Ирник]] днес се отъждествяват с [[Атила]] и [[Ернах]].<ref>http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm</ref> Въпросът с произхода и расата на самите хуни също не е напълно изяснен. Днес преобладава мнението, че те са свързани с народа [[хунну]], създал през [[2 век пр.н.е.]] свое държавно обединение северно от [[Китай]]. Те са добре известни на китайските летописци като част от северните „варварски“ нашественици срещу които е била издигната Великата китайска стена. Връзка на старобългарите с далечния изток някои изследователи намират и в „прабългарския календар“. [[Хуни]]те вероятно произлизат от северния клон на хунну, изтласкан около [[93 г.]] от [[сянби]] в днешен Северен [[Казахстан]]. През следващите два века те живеят в този район и вероятно са повлияни от местното [[Арийци|арийско]] население на [[тохари]]те. Според тази хипотеза хуно-българите произлизат от същата група народи, от която са аварите и няколко века по-късно се появяват [[угри]]те, [[Тюркски народи|тюрки]]те и [[татари|татаро]]-[[Монголци|монголите]]. Не трябва да се забравя и съществуването на един чисто арийски-европоиден клон на хунските племена – [[бели хуни|белите хуни]] или ефталитите, чиято държава от [[440]] г. господства над [[Бактрия]]. Всичко изложено прави въпроса за расовата принадлежност и произхода на хуно-прабългарите още по-нееднозначен.
 
Оспорващите хипотезата изтъкват факта, че нито един хроникьор, живял в тази епоха на територията на и около [[Китай]], не е известно да споменава обособеното народностно самоназвание „българи“, а хунският съюз в Европа е конгломерат от най-различни раси и племена добил авторитета на мощна протодържава всяваща ужас в Империята. Според някои изложените твърдения имат своето логично обяснение в етнокултурния синкретизъм и влияния, което не противоречи, както на хипотезата за „хунския“ така и на другите такива за произхода на прабългарите и идентифицирането като български ханове на упоменатите в [[Именник на българските канове|Именника]] хунски вождове.