Основните '''[[физика|физико]]-механични свойства на [[почва]]та''' са:
* '''Пластичност''' — – свойство на почвата да променя формата си във влажно състояние под влияние на външни механични сили и да я запазва след прекратяване действието на тези сили. Пластичността е отрицателно свойство на почвата, тъй като влошава качеството на [[обработка на почвата|обработката]] — – такива почви не се раздробяват, а се обръщат на ленти.
* '''Лепливост''' — – свойство на влажната почва да полепва към различни предмети. Това е отрицателно свойство на почвата, което се проявява при [[глина|глинестите]] почви. Полепването на почвата към оръдията за обработка увеличава [[съпротивление]]тосъпротивлението, респективно разходите за извършване на обработка, и влошава качеството. Полепването по сеещите апарати влошава качеството на [[сеитба]]та.
* '''Набъбване и свиване''' — – свойство на почвата да увеличава [[обем]]а си при навлажняване и да го намалява при изсъхване. Това са негативни качества, които най-силно се проявяват при глинестите почви. При свиване тези почви образуват пукнатини, които причиняват разкъсване на [[корен]]ите на [[растение|растенията]] и допълнително просушаване.
* '''Свързаност''' — – способност на почвата да се съпротивлява на външни сили, които се стремят да разединят [[агрегат]]ите ѝ. Най-голяма свързаност проявяват глинестите и безструктурните почви.
* '''Съпротивление при обработка''' — – съпротивлението, което почвата оказва на почвообработващите оръдия, което е равно на теглителната сила, необходима за извършване на обработката. Измерва се в [[килограм|кг]]/кв.[[сантиметър|см]], а измерването му е необходимо за правилно изчисляване на натоварването на [[трактор]]ите. По-голямо съпротивление оказват влажните, много сухите, глинестите и безструктурните почви. Оптималната влажност за отделните почви се нарича „физическа зрялост“ на почвата за извършване на обработка.
