Физическо лице: Разлика между версии

[[Субект на правото]] е отделна човешка [[личност]] или друго емпирично единство (от хора, дейност или [[имущество]]), на които правния ред признава правото да участват в правния живот. Понятието "субект„субект на правото"правото“ изразява отношението на трайно единство, установено от правния ред между определена емпирична даденост (отделен човек, група от хора, дейност, имущество) и субективни права и задължения. [[Правна норма|Правните норми]] посочват, че субекта на правото ще бъде смятан за обединителен център на субективни права и задължения (ще бъде техен носител).

Понятието “субект„субект на правото”правото“ е правно нормативно, защото се определя по съдържание, видове и предпоставки за възникване от [[обективно право|обективното право]]. Всеки [[правен отрасъл]] определя правните субекти в него и правното им положение.

Нормите на [[гражданско право|гражданското право]] определят няколко вида правни субекти. От живите биологични видове само човешките същества се признават за правни субекти. В законодателството те се назовават с различни термини: лица (в Зако за Лицата и Семейството), хора, граждани или личности (в [[Конституция на България|Конституцията]]). Предимно в литературата и рядко в законодателството, човешките същества като правни субекти се наричат “физически„физически лица”лица“ (заглавието на раздел I на ЗЛС). Този термин е заимстван от [[Франция|френската]] и [[Германия|немската]] правна терминология и е подлаган на критика в нашата литература, поради това, че съдържа логическо противоречие. Той набляга на физическата същност на човека, въпреки че с него се означава правно качество. Освен това в правото се отдава значение на социалната, а не на биологичната същност на човека. Друг термин използван за означаване на гражданскоправни субекти е “гражданин”„гражданин“, но той е твърде неточен. Субекти на правото са не само българските граждани, но и лица с чуждо гражданство или такива без гражданство.

Общото за всички субекти на правото е, че обективното право им признава способността да бъде носител на права и задължения. Тази способност се нарича “„[[правосубектност]]”“ (“правоспособност”„правоспособност“). Понятията “правен„правен субект”субект“ и “правосубектност”„правосубектност“ са в тясна връзка и почти се покриват по смисъл. Проф. [[Венелин Ганев]] приема, че между тях може да се установи една логична субординация като се изхожда от различията в някои техни особености. Според него първично и основно е понятието “правен„правен субект”субект“ като необходим елемент на правното явление. Понятието “правоспособност”„правоспособност“ е вторично, защото е еманация и доразвитие на първото. В нашата литература се приема, че правосубектността е абстрактна възможност за едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа на обективното право.

Правоспособността е една от основните категории в правото и съдържанието и е определено от закона. Чл. 1 от ЗЛС гласи: “Всяко„Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения”задължения“. Под “всяко„всяко лице”лице“ се разбира всяко живо човешко същество, независимо от това дали е пълноценно физически и умствено и дали има недостатъци. Началото на правоспособността е определено “от„от момента на раждането”раждането“, без значение колко трае живота на новороденото.

За правното положение на заченатия има разногласия. Чл. 2 ал. 1 от Закона за Наследството гласи: “Не„Не може да наследява нито по закон, нито по [[завещание]]:

б) който е роден неспособен да живее.”“

Проф. [[Мария Павлова]] приема, че според българското законодателство заченатия не се счита за субект на правото. Според нея не представлява изключение от общото правило правната [[Фикция (право)|фикция]], установена в чл. 2 от ЗН, че “заченатия„заченатия се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права”права“. Според нея, тази фикция е възприета от законодателя по съображения за справедливост. Ако тя не съществува заченатия би бил изключен от кръгът на наследниците (защото още не възникнал като правен субект), тъй като те се определят при откриване на завещанието.

2. непълнолетните могат сами “да„да разполагат с това, което са придобил със своя труд”труд“. Това може да е възнаграждение по трудов или граждански [[договор]], хонорар за [[авторско право]], стипендии и др. С такива средства пълнолетния не може да извършва сделки по чл. 73 ал. 3 СК. Според него “„[[дарение]], отказ от права, даване на [[заем]] и обезпечаване на чужди задължения чрез [[залог]], [[ипотека]] или [[поръчителство]] от ненавършили пълнолетие деца са [[Нищожност (право)|нищожни]]”“. След трансформацията на придобито със собствен труд благо непълнолетния вече не може сам да се разпорежда с него.

'''Б.''' На специален режим са поставени сделките на разпореждане, които непълнолетните могат да сключват. Действията на разпореждане с права на непълнолетни лица се извършват освен със съгласието на един от родителите или попечител, още с разрешение на [[районен съд|районния съд]] по местожителство на лицето само при нужда или очевидна полза за непълнолетния. Под “действия„действия на разпореждане”разпореждане“ се разбират такива правни действия, които имат за последица загубване на субективно право или внасяне на качествена промени в него.

Собственото име се определя свободно от двамата родители, бащиното име се образува от собственото име на бащата с определена наставка (-ов, -ова, -ев, -ева съобразно пола на детето 0- – 16 ). Дете с неустановено бащинство приема собственото име на майката с наставка за мъжко име и фамилното име на майката. Със съгласие на бащата на майката, неговото лично име може да се впише като бащино на детето. Фамилното е името на дядото или рода на бащата, с което той е известен в обществото.

Адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Адресът се състои от името на [[Област (България)|област]]та, [[община]]та и населеното място и може да включва наименование на [[улица]], [[площад]], [[булевард]], жилищен комплекс, [[квартал]], номер на сградата, вход, етаж, апартамент. Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо изброените данни се вписва името на местността от землището му.

Произходът е признак, който посочва от кои родители произлиза физическото лице. Той е биологичната връзка между родители и деца. Произходът от майката се определя от раждането и тогава, когато детето е заченато с генетичен материал от друга жена. За баща на детето се счита съпругът на майката, когато то е родено по време на брака или преди изтичане на 300 дни от неговото прекратяване.

Гражданството е признак, който определя публичноправната връзка на едно физическо лице с определена държава.

Здравословното състояние на физическото лице е от значение при ограничаване на дееспособността чрез поставяне под запрещение. Такива страдания, както и [[болест]]и, представляващи сериозна опасност за здравето на поколението, са пречки за сключване на брак. Физическите недъзи имат значение за начина на оформяне на писмени документи - – ако са пречка да се постави [[подпис]], документа се оформя чрез поставяне на отпечатък от десния [[палец]] или при невъзможност от друг пръст и документът се подписва от двама [[свидетел]]и.

* Ташев, Р. Обща теория на правото. Основни правни понятия, София 2005 г.

* Павлова, М. Гражданско право. Обща част, София 2002 г.

* Милкова, Д. Обща теория на правото, София 2002 г.