История на Румъния: Разлика между версии

[[Картинка:Trajan-Xanten.JPG|thumb|230px|Император [[Траян]]]]

 

Областите на днешна [[Румъния]] са обитавани няколко века преди новата ера от [[траки|тракийските племена]] на [[даки]]те и [[гети]]те, индоевропейски племена, отнасящи се към палеобалканската езикова група. През [[106]] г. [[Дакия]] е завзета от [[Римска империя|римския]] [[император]] [[Траян]].

 

Историята на румънците до и през [[средновековие]]то е изпълнена за румънските историци с противоречия и неясноти, защото обратното би означавало да признаят, исторически установения факт, че в античността „румънски етнос“ не съществува, а след [[681]] г. територията и населението на днешна Румъния е неразделна част от [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]] попадали за кратко или по-дълго под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето когато българската държава е била унищожавана или се е разпадала и е била слаба.

 

{{основна|Влашко}}

{{основна|История на Молдова}}

[[Падането на България под византийска власт]] в началото на [[11 век]], и [[татарските нашествия]] през [[13 век]], довеждат до силното отслабване на средновековна Унгария и България и властта им в териториите между Дунав и Карпатите и на север от Карпатите. Така през [[14 век]] се обосовяват княжествата [[Молдова]] и станалото след векове център на Румънската държава '''[[Влашко]]''' (в исторически текстове се използва международният термин „Влахия“ или „Валахия“, а на днешен румънски Влашко се нарича: „Ţara Românească“ – „Цара Ромъняска“-бълг. “Румънска земя"). В княжествата до средата на [[19]] век ползуваната азбука е [[кирилица]]та, а официалният административен и църковен език е българският до [[16]] век, когато започва да се замества от влашки, като до 1861 древната, вулгарна латинска лексика в писмения [[румънски език]] език си остава само около 20%, а остатъкът са думи производни или заемки от български, и малко гръцки, унгарски, турски или албански. Заддунавско Влашко не бива да се смесва с областта Велика Влахия в Тесалия или Малка Влахия в Етолия в [[Гърция]].

 

 

 

След западането на [[Турция|турската]] сила през [[18 век|18]] – [[19 век]], двете княжества се оказват във фокуса на противоречивите интереси на [[Австро-Унгария]] и [[Русия]]. В края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]] Австрия отвоюва територията на Унгария от [[Високата порта|Висока порта]] и възстановява формално Унгарското кралство. Започва заселването на [[Банат]] с многобройни, основно немскоезични, [[католицизъм|католически]] колонисти. През [[1690]] г. Хабсбургите поемат управлението и над [[Трансилвания]] (унг. Erdély, нем. Siebenbürgen, бълг. Седмоградско, рум. Ardeal или Transilvania), която в средновековието е традиционно унгарска, но е населена също така с румънци, саксонци и дори българи (трансилвански или седмоградски българи, асимилирани окончателно към [[18 век]]). Това предопределя немско-унгарското културно влияние в тези краища до [[1920]] г.

 

Останалите части от сегашна Румъния до втората половина на 19 век остават зависими от Османската империя. През [[1859]] г. ''[[Александру Йоан Куза]]'' е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на [[24 декември]] [[1861]] г. обявява тяхното обединението в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя. Обаче, заради провежданите реформи Александру Йоан Куза е принуден от [[боляр]]ите и [[либерал]]ите да [[абдикация|абдикира]].

 

[[Картинка:Carol_I_of_Romania.jpg|left|мини|Карол I]]

Истинска независимост Румъния постига обаче едва по времето на [[Карол I|Карл фон Хоенцолерн Зигмаринген]], известен като крал Карол I (управлявал от [[1881]] до [[1914]] г.). Създаването на Кралство Румъния е обявено на [[10 май]] [[1877]] г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877 – 1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари / 3 март 1878 г., и е потвърдено на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]през същата 1878 г. В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р.Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българската [[Северна Добруджа]] ( справедливостта задължава да признаем достойното поведение на тогавашния румънски парламент: много от депутатите са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са предвидили бъдещи проблеми със съседна България ).<br>В годините на Българското Възраждане и борба за национално освобождение през 19 век Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от отношението на Сръбското княжество към българската националосвободителна емиграция.

Със Санстефанския мирен договор, за да си осигури излаз на р.Дунав, Русия анексира Бесарабия и като компенсация за това и за участието на Румъния в Руско-турската война 1877 – 1878 г., определя за Румънската държава Северна Добруджа, населена изключително с българи. Първоначално румънската държава не е била съгласна с тази замяна на територии. По-късно Румъния не се задоволява с придобиването на Северна Добруджа и по време на Балканските войни 1912 – 1913 г., се възползва от затрудненото положение на България за да откъсне още български територии. В [[Първа балканска война|Балканската война]] тя принуждава България да и&#768; отстъпи град [[Силистра]] срещу задължението си да запази [[неутралитет]], което тя вероломно нарушава и напада България във [[Втора балканска война|Междусъюзничексата война]]. Румънците навлизат дълбоко в страната тъй като срещу тях, осланяйки се на договора, няма нито един български войник и въпреки сразяването на гръцката и сръбската армии от българите, България губи войната и цяла [[Добруджа]] попада под румънска власт.

 

 

[[File:Romania 1930 ethnic map EN.png|230px|thumb|Етническа карта на Румъния между двете световни войни]]

През 1920 г. по официална румънска статистика около 24% от населението на Румъния не е от румънска националност, при което [[българи]], [[унгарци]], [[немци]], [[евреи]] и [[украинци]] образуват най-големите малцинства. Принципът на самоопределението е изместен от принципа на демографското (румънско) мнозинство, но без допитване до населението, без да се обръща внимание на естествените икономически граници или разпределението по етнически населени места. За разлика от Югославия където се залага предимно на насилието, тук [[българи]]те и другите малцинства са подложени на добре пресметната асимилационна политика съчетаваща репресии, културна с икономическа експанзия и заселване на ''румънски колонисти'' в новите райони. Така, през 1920 г. се поставят основите за по-късните етнически конфликти с Унгария и България, които остават да тлеят десетилетия по-късно.

Раздвоена, Румъния търси сила, към която да се присъедини. [[Англия]] отказва и тогава румънското правителство сключва пакт с [[Хитлер]] и влиза в [[Ос Рим-Берлин-Токио|Ос]]та Рим-Берлин-Токио. [[Сталин]] протестира, но без военни последствия.

 

[[Image:Romania 1940 1941 mk.svg|мини|200п|ляво|Румъния в началото на Втората световна война (към 1940)]]

[[File:Romania 1942 mk.svg|мини|200п|Румъния през (към 1942)]]

Румъния е единствената държава освен Германия, която предприема самостоятелно унищожаване на евреи. Избитите евреи са 300 000, за което през 1946 г. диктаторът [[Йон Антонеску]] е обесен като военнопрестъпник. <ref name="dw">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://dw.com/p/16vKY | заглавие=Зверствата, които Румъния извърши в Одеса |достъп_дата = 18 август 2015 |дата= 4 декември 2012 |труд= dw.com |издател= [[Дойче Веле]]}}</ref>

 

След края на Втората световна война [[Бесарабия]] отново е присъединена към СССР като Молдавска ССР. В Бесарабия Сталин прилага същата рецепта, както Тито в Македония, и под названието „молдавски език“ е въведен местният румънски диалект с кирилска писменост. Днес Бесарабия е част он независима държава – Република [[Молдова]]. Южната част на Бесарабия, ([[Буджак]]), след Втората световна война е придадена към [[Украйна|Украинската ССР]] с което се запазва излаза на СССР / Русия / на река Дунав.

 

На [[10 декември]] [[1947]] г. всички буржоазни партии са забранени, а монархът е изпратен в изгнание. Румънската комунистическа партия (РКП), която преди войната е без никакъв потенциал, е принудително обединена със [[социалдемократ]]ите и завзема властта. Ръководителят на РКП Георге Георгиу-Деж се обявява за румънския Сталин. Икономиката на държавата е подложена на национализация и колективизация.

 

През пост-сталинистката епоха, през '60-те години, Румъния преживява известна консолидация и фаза на относителна икономическа и политическа либералност.

 

През март [[1965]] г. [[Николае Чаушеску|Чаушеску]] става президент. С присъщата му мегаломания той възнамерява да направи от Румъния „Велика сила“.

 

С чуждестранни кредити се опитва да постигне прекомерна индустриализация. Въведен е закон за поощряване на многодетните семейства и забрана на абортите, който трябва да повиши броя на населението. Болните и сакати деца са отвеждани в специални домове. Програмата за „систематизиране на селата“ предвиждала около 8000 села да бъдат унищожени, а населението им да бъде преместено в т.н. "агро-индустриални центрове”. Целта е „ефективно използване на аграрните площи“. Желаният страничен ефект е унищожаване на културното и етническо многообразие на различните региони. През 1967 г. Румъния се откланя от задълженията си като член на [[Варшавски договор|Варшавският договор]] и не участва в [[окупация]]та на [[Чехословакия]] наложено от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]],

 

Неефективната стопанска политика довежда през 70-те години страната до банкрут. През [[1981]] г. Румъния е определена като некредитоспособна. Страната изнася всичко, което е възможно като оставя населението без елементарни продоволствени средства за живот. Същевременно в обществото е въведен абсолютен култ към личността на Чаушеску и членовете на семейството му. Тоталитарната система се поддържа от румънската Държавна сигурност – Секуритате, с помощта на репресии и тотален шпионаж. Румъния изплаща външния си дълг и през 1989 г., на партиен конгрес Чаушеску е обявен за „Герой на Карпатите“.

 

След падането на „Берлинската стена“ през [[1989]] г. в бивша [[Германска демократична република|ГДР]] и промените в страните от бившия Източен блок, първо в [[Тимишоара]], а по-късно и в [[Букурещ]] избухват демонстрации за повече свобода и демокрация. Диктаторът Чаушеску и жена му Елена са принудени да бягат. На [[25 декември]] [[1989]] г. те са заловени, осъдени набързо от т.н. „военен съд“ и разстреляни.

 

Румъния е член на [[ЕС]] от 2007 г. и на [[НАТО]] от малко преди това, и е една от малкото страни в Европейския съюз (редом с [[Испания]], [[Словакия]], [[Гърция]] и [[Кипър]]) непризнаващи [[независимост]]та на [[Косово]] поради страх от отцепване на [[малцинство|малцинства]]та на нейна [[територия]], [[аналогия|аналогично]] на това в [[Югоизточна Европа]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. На територията на страната има военнни бази на САЩ. Румънски войски участват във [[война|войни]]те в [[Ирак]] и [[Афганистан]] заедно със [[Съединени американски щати|САЩ]].

 

* ''[[Гаврил Занетов]] – [[Първите влашки господари]]; Периодическо списание (1900 – 1901)''

 

[[Image:Heckert GNU white.png|50px|]]

''Тази статия е редактирано, преведено и авторизирано копие на статията [http://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_Rumäniens] на сайта http://de.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от [[Лиценз за свободна документация на ГНУ|Лиценза за свободна документация на ГНУ]]. </div>