Пиер Абелар: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 28:
== Учение ==
Пиер Абелар смята съмнението като средство за намиране на истината. Разума може да отхвъля всичко погрешно от произведенията на църковните авторитети и да приема онези доводи, които сметне за по-убедителни, когато възникнат неразрешими противоречия. В съченението си ''„Познай себе си или Етика“'' Абелар предлага теорията, че човек следвайки собствената си воля също може да бъде добродетелен. Това противоречи на [[Августин Блажени|Августин]], който смята, че човекът, следващ собствена си, а не Божията, воля, греши. Пиер Абелар смята съвестта за естествен закон, присъщ на всички хора, който е критерий за нравствеността. Ако следваме тази съвест ние не грешим.{{hrf|Дробницки|1974|5}}
В пика на славата си като преподавател Абелар бил всепризнат за глава на диалектиците и превъзхождал всички парижки учители по философия и богословие с яснотата и красотата на изложението си. В учението на му се примирявали крайното и безкрайното, което го прави предтеча на [[Спиноза]]. Твърдял, че единственият източник на истината са диалектиката и Светото писание. Той помага в утвърждаването на авторитета на [[Аристотел]] във философията. Освен в диалектиката, философската мисъл на Абелар е най-активна в областта на етиката. Най-важната му работа в логиката е ''„Логика за начинаещи“'', завършена към [[1121]] г. Той разграничава в логиката 3 основни раздела – учение за понятието, учение за съждението и учение за умозаключението.
| |||