Разлика между версии на „Тръстика (област Търговище)“

м
препратка; форматиране: 12x год.→г., 3x нов ред, 3x тире, 3x тире-числа, 2x кавички, 14 интервала (ползвайки Advisor)
(1 съкращение при използване на шаблон)
м (препратка; форматиране: 12x год.→г., 3x нов ред, 3x тире, 3x тире-числа, 2x кавички, 14 интервала (ползвайки Advisor))
 
== География ==
Селото е от полупланински тип и се намира на около 21 [[км]] североизточно от град [[Попово]] и на около 18 [[км]] югозападно от град [[Разград]], на 300 – 500 [[м]] надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата [[Благоево (Област Разград)|Благоево]], [[Островче]], [[Миладиновци (Област Търговище)|Миладиновци]], [[Еленово (Област Търговище)|Еленово]] и [[Ломци]]. Асфалтирани шосета водят до градовете [[Разград]] и [[Попово]] и до селата [[Еленово (Област Търговище)|Еленово]], [[Кардам (Област Търговище)|Кардам]] и [[Благоево (Област Разград)|Благоево]]. Черни пътища го свързват със селата [[Ломци]], [[Миладиновци (Област Търговище)|Миладиновци]] и [[Островче]]. В [[Търговищка област]] селото е от [[1959]] год г. Към [[община Попово|Поповска община]] то е включено през [[1987]] год г., а преди това е било съставна част от [[Разградска околия]]. Около него има много мочурливи места, а в северната му част тече малката рекичка – „Ряката”„Ряката“, приток на река [[Малки Лом]].
 
Състои се от следите четири махали: Горната махала, Гюргевската махала, Конаклийската махала и Фазла махала.
== История ==
[[Картинка:Trastika-Targovishte-district-library.jpg|мини|ляво|220 px|Селското читалище]]
За пръв път името на селото, макар и като мезра (разорено, изоставено село) се среща в османо-турски документи от [[1524]] год г. От данъчен регистър от [[1555]] год г. става ясно, че селото по това време вече е било възстановено и животът в него продължил и до днес. Преди [[1877]] год г. селото на два пъти било нападано от [[чума|чумна епидемия]] и на два пъти жителите му били принудени да го местят, за да се спасят от неизличимата тогава болест. Било е в местностите Каяджика и Ада йолу. При последното изместване жителите му се заселили в местността Фазла, където се намира селото и до днес.
 
Селото имало около 150 турски и 30 български къщи. Отначало някои българи са идвали в село '''Сазлъ''' ([[тръстика]]), както то се е наричало, като ратаи и занаятчии при турците от различни населени места, а впоследствие част от тях оставали и се заселвали. Имало дошли българи и от селищата на [[Стара планина]]. Името си селото получило поради многото тръстика, растяща в ливадите около него. В центъра на Сазлъ живеел богат турчин, притежател на голямо поземлено владение в района ([[зиамет]]), който владеел ливадите наоколо и много други местности.
 
Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19-ти век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.
 
По време на О[[руско-турска война (1877-1878)|свободителната война]] турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село [[Благоево (област Велико Търново)|Благоево]] и стигнали до днешното село [[Орловец]], където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След [[Освобождението]] много от турците се изселили в [[Турция]], а новите български заселници дошли от селата [[Никюп]], Търновско, [[Конак]] и [[Паламарца]], Поповско, [[Благоево (Област Разград)|Благоево]] (бившето Батемберг), Разградско и други съседни села. Старата [[джамия]] е била изоставена след освобождението.
 
През [[1898]] год г. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.
 
Във войните за национално обединение (1912-1918 – год1918 г.) селото дава 36 загинали по фронтовете войници, а във [[Втора световна война|Втората световна война]] - – двама загинали. Имената на загиналите са изписани върху паметна плоча, поставена на сградата на кметството.
 
През [[1934]] год г. селото било преименувано на '''Тръстика''', чрез буквален превод на старото турско име.
 
През [[1937]] год г. била построена новата селска църква [[Свети Димитър]], поради лошото състояние и невъзможността успешно да се ремонтира старата.
 
Старите български родове на селото са били: Гайдарджиовите, Ганьоолте, Дядовите Рачкови, Пенчоолте, Стаматоолте, Терзоолте, Хаджи Петровите и др.
== Обществени институции ==
* Кметство;
* Църква;
* Народно читалище „Просвета“;
* Целодневна детска градина;
* Дом за възрастни хора с умствени увреждания (преместен през 2008 год г. в село [[Медовина]]);
 
== Културни и природни забележителности ==
* В землището на селото и до днес се намират следите на древните му обитатели: неолитно селище, селище от медно-каменната епоха, антични и средновековни селища и могилни некрополи;
* В местностите '''Сакарджата''' и '''Сиври баир''' е имало окопи от Руско-турската война от 1877- – 1878 год г., сега заличени;
* Църковен храм „[[Свети Димитър|Свети Великомъченик Димитър]]“ от [[1937]] год г.;
 
== Редовни събития ==
Няма.
 
== Личности ==
 
== Литература ==
* Попов, А., Н. Кънев. Попово - – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
* Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
* Сборници „Попово в миналото“ (1- – 4).
 
== Други ==
 
=== Кухня ===
 
== Външни препратки ==
* [http://www.mi2007.org/results2/25/252473376.html Местни избори 2007 - – резултати за селото]
 
{{Населени места в Община Попово}}