Филип II (Испания): Разлика между версии

'''Филип II Испански''' ({{lang-es|Felipe II de España}}) е [[Монарси на Испания|крал на Испания]] ([[1556]] – [[1598]]), [[Неаполитанско кралство|крал на Неапол]] и [[Сицилианско кралство|Сицилия]] ([[1554]] – [[1558]]) и [[крал на Португалия]] под името '''Филип I''' ([[1580]]–1598 – 1598).

== Произход и ранни години ==

Филип се ражда и отраства в [[Кастилия]]. Баща му Карл, императорът на [[Свещена Римска империя]] и наследник на хабсбургските земи, а от 1516 г. също крал на [[Испания]] и управлява, цял живот неуморимо пътешества по [[Европа]] и [[Северна Африка]]. Заради политически съображения Филип е отглеждан в Испания. Въстанието на „комунерос“, което на Карл се налага да подави в началото на своето управление, ясно показало на краля, че в неговата държава испанските интереси изискват особено внимание. Затова, с цел подобряване на добросъседските отношения и възможно наследство, през 1526 г. той взема за съпруга [[Изабела Португалска]] и оставя родения в следващата година престолонаследник да бъде възпитава в Испания. Така Филип, първият и единствен законен наследник на испанския крал и германски император [[Карл V]], преживява детството и младостта си, по същество, в два града, [[Толедо]] и [[Валядолид]].

До седем години Филип расте в кръга на семейството, с майка си Изабела и сестра си [[Мария Испанска]]. Баща му Карл идва в Испания за кратки отрязъци от време: [[1527]]— – [[1529]], [[1534]], [[1537]]— – [[1539]] и [[1541]]— – [[1543]], останалото време, държавните дела изискват неговото присъствие в [[Италия]], [[Германия]] и преди всичко в [[Нидерландия]].

Когато умира майката му, Филип е почти на дванадесет години. В безметежната обстановка на детските си години у него се развива дълбока любов към природата. Впоследствие, през целия му живот, излетите сред природата, риболова и лова стават за него желана и най-добра почивка след тежките държавни дела. Филип от детството си се отличава с дълбока религиозност. Той обича също музиката и придава голямо значение на това да приобщи към нея и своите деца. Чрез писмата на Филип, когато е вече на петдесет години и му се налага да прекара в [[Лисабон]] две години без своите малки деца, се разкрива образа му на любящ баща: той преживява за здравето на малчуганите, интересува се от първия зъб на сина си и се безпокои от това, той да получи книжка с картинки за оцветяване.

През 1535 г. за седемгодишния Филип е създаден собствен двор, състоящ се примерно от около 50 деца на испански аристократични фамилии. С този двор за Филип започва широката програма за образование и възпитание му. Императорът лично избира учителите и възпитателите, които се избират по критериите описани от [[Еразъм Ротердамски]] през 1516 г. в трактата „Възпитание на християнските принцове“. Главни учители на Филип стават Хуан Мартинес Силесео и Хуан Кристобал де Естреля, и двамата, учени с име. За възпитател на принца е поставен Хуан де Сунига, доверен съветник на императора.

Под ръководството на наставниците у Филип за цял живот се развива любов към четенето. Към момента на смъртта му неговата лична библиотека наброява 14 000 тома. Сред книгите, които чете Филип II, редом с многочислените класически автори, са [[Еразъм Ротердамски]], [[Албрехт Дюрер]], [[ Николай Коперник]], [[Пико делла Мирандола]] и много други е бил даже [[Коран]]а. Но в това негово разностранно образование има основен пропуск - – съвременните чужди езици, което отчитайки размерите на испанската държава, впоследствие се явява съществен недостатък. Немски език, Филип въобще не владеел, по италиански и френски можел да прочете нещо, но главното е, че съвършено не говори по нидерландски. Веднъж даже това довежда до неудобна ситуация: През 1555 година Филип получава управлението на Нидерландия от абдикиралия си баща и след първите думи се налага да прекъсне своята франкоезична реч, която се наложило да дочете кардинал Антоан Перено де Гранвела.

Годините на първото регентство на Филип (1543—15481543 – 1548) стават за него първа и най-важна практика в испанската политика. Поддържан от опитната върхушка на Съветите, а така постоянно съгласувайки всички въпроси с баща си, Филип изпълнява двойна функция. От една страна, той действа като отговорен регент на Испанското кралство. Затова, съблюдава испанските интереси, Филип през 1543 година се жени за дъщерята на португалския крал, Мария, която, впрочем, умира след две години след раждането на сина им, [[Дон Карлос Испански|Дон Карлос ]]. От друга страна, Филип е длъжен внимателно да следи за действията на баща си в Германия, за да има възможност да мобилизира за скъпо струващата имперска политика ресурсите на Испания, особено парични средства. Когато през 1547 година на Карл накрая отдава да надделее над протестантите в империята, той стига на върха на своето могъщество.

Това, а така и обстоятелството, че синът на неговия брат [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], когото готвели за император, симпатизира на протестантството, подбужда императора към това, той да се реши да подготвя Филип за императорския престол. На Филип било наредено да се премести в Германия и Нидерландия. Едва през 1559 година на Филип е съдено да се върне в Испания, но 1548—15591548 – 1559 години стават за него прекрасна школа за европейската политика.

Така, през есента на 1548 година с повече от двехилядна свита Филип напуска Испания и се отправя в Италия, където прави посещения на [[Генуа]], [[Милано]], [[Мантуа]] и [[Тренто]]; след това преправяйки се през [[Алпи]]те, той посещава [[Мюнхен]], [[Шпайер]] и [[Хайделберг]], след това през [[Люксембург]] достига [[Брюксел]], където се среща с баща си. Пътешествието се съпровожда с безконечни празненства и пирове, в които Филип, достигнал двадесет и една година, взема дейно участие. Тогава, присъствайки почти година (от юли 1550 до май 1551) в [[Аугсбург]]кия райхстаг, той се запознава със своя чичо, крал [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]], с неговия син и наследник [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]], а така с най-важните [[Курфюрст|князе на империята]]. В предходната година, Филип обикаля Нидерландия за опознаване на страната, която научава да цени. Впечатленията, натрупани в Нидерландите, повлияват впоследствие за архитектурата на издиганите от него сгради и паркове в Испания, в планировката на които той приема дейно участие. Влюбва се в [[Ранна нидерландска живопис|нидерландската живопис]]; скоро в неговата колекция имало събрани 40 картини само на [[Йеронимус Бош]]. В тези години Филип е пленен от Нидерландия, която впрочем му е съдено да бъде „най-болното място“ на неговото управление.

През 1551 година Филип за три година се връща в Испания и се опитва от там да действат пределно самостоятелно, за да се застъпи за баща си против въстанието на германските князе, впрочем, неуспешно. Карл V и съответно, Филип, губят властта в империята. [[Фердинанд I (Свещена Римска империя)|Фердинанд I]] и неговия син [[Максимилиан II (Свещена Римска империя)|Максимилиан II]] успяват да наложат своите интереси против испанската линия на Хабсбургите. Карл в края на краищата отстъпва на брат си австрийската титла и императорството в Германия, но обезпечава на своя син Филип италианските и нидерландските владения. Последните той се надява стратегически да защити по пътя на женитбата на Филип през 1554 година със значително по-голямата на възраст кралица [[Мария I Тюдор]]. За тази цел на Филип е предадено Неаполитанското кралство, и той се премества в [[Лондон]].

След година Карл, здравето на когото се влошава, му предава Нидерландия, накрая, през януари 1556 година -– Испанското кралство. Още две години бащата наставлява сина си в писма, докато през септември 1558 година Карл V не умира в избрания от самия него приют в манастир в Сан-Херонимо де Юсте, близо до [[Хараис де ла Вера]] в [[Естремадура]]. След два месеца умира съпругата на Филип, Мария Тюдор. това му позволява през 1559 година да се върне в Испания. Тридесет и две годишният Филип, благодарение на несгодите в личния му живот и петнадесетгодишният му политически опит в Испания и Европа, става зрял мъж и, както нито един друг от европейските управници от своето време, е подготвен да приема върху себе си отговорността за съдбата на тази световна държава.

Имайки принципно същите цели, които има неговия баща, Филип изменя и модернизира инструментите и методите на осъществяването на своята политика. Противно на Карл V, той управлява своята държава, изцяло от своята постоянна резиденция; за времето на своето управление той само две години провежда в Португалия, след като му се отдава през 1580 година да встъпи на португалския трон. За разлика от баща си, той не участва във военни походи, предоставяйки това на своите генерали. През 1561 година Филип избира за своя резиденция [[Мадрид]], в близост от която по негово разпореждане в периода от 1563 до 1586 година е построен [[Ескориал]] -– символичен център на неговата власт, съчетаващ в себе си кралска резиденция, манастир и династична гробница. С пренасянето на двора и централните органи на власт в Мадрид, Филип осъществява за Испания това, което във Франция и Англия вече е било завършено. От този момент Мадрид се превръща в испанска столица.

Файл:Don Carlos Spanien.jpg|[[Дон Карлос Испански|Дон Карлос ]].

*''2-ри брак'':На 25 юли 1554 с [[Мария I Тюдор]](Кървавата Мери), кралица на Англия; обявен е за крал на Англия (единственият принц-консорт в историята на Англия, който получава тази титла). Брачните клаузи обаче са много строги и гарантират пълна независимост на двете страни. През 1558 г. кралица Мери умира, без да остави наследник и Филип престава да бъде крал на Англия. Нямат деца.

# ''[[Изабела-Клара Испанска|Изабела Клара Евгения]]''(1566—16331566 – 1633)- – съпруг —– [[Албрехт VII Австрийски]], щатхалтер на Испанските Нидерланди

# ''[[Каталина-Микаела Испанска]]'' (1567—15971567 – 1597). съпруг —– [[Карл Емануил I (Савоя)|Карл Емануил I]], херцог Савойский.

# ''Фердинанд '' (1571—15781571 – 1578)

# ''Карлос Лоренцо'' (1573—15751573 – 1575)

# ''Диего '' (1575—15821575 – 1582)

# ''[[Филип III (Испания)|Филип III]]'' (1578—16211578 – 1621)

Файл:DiegoSpanien.jpg|Диего

През 1560-е години води сухопътна и морска война против берберийците (предимно успешна за Филип). Филип вижда в нея не само дело от държавна важност, но и въпрос, от който е заинтересовано цялото християнство. В още по-голяма степен смята така и за войната с турците. През 1571 г. по инициатива на [[Пий V]] е образувана „[[Свещена лига (1571)|Свещената лига]]“ от Венеция, Испания, Генуа, Савоя и още някои малки италиански държави. Испания получава ръководна роля в коалицията; Филип назначава за главен адмирал своя еднокръвен брат [[Дон Хуан Австрийски]], който удържа пълна победа над турците в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]]. Тази победа няма непосредствени материални резултати за Испания, но много издига престижа на испанския флот в очите на Европа. Войната с Турция продължава с прекъсвания до края на управлението на Филип.

Още като наследник на престола, през 1554 година, Филип се жени за [[Мария I Тюдор]] (Кървавата Мери). Когато тя умира, той изразява желание да се ожени за нейната приемница [[Елизабет I ]], но последната изкусно отклонява това предложение. По времето, когато растат успехите на Нидерландите срещу испанците, Елизабет показва съчувствие към тяхното дело. [[Френсис Дрейк]], покровителстван от английското правителство авантюрист, напада бреговете зад атлантическите владения на Испания, без да щади понякога и бреговете на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. Накрая, когато Елизабет праща голям отряд пехота и артилерия в помощ на нидерландците, Филип решава да нанесе решителен удар на „еретичката“; обезглавяването на шотландската католическа кралица [[Мария Стюарт]] само ускорява това решение. През 1588 година Филип праща към бреговете на Англия под командването на [[Алонсо Перес де Гусман Медина-Сидония|херцог Медина-Сидония]] огромен флот (130 големи военни кораба) -– „[[Непобедима армада|Непобедимата Армада]]“, която е разпръсната от бури и разбита от удачни нападения на отбранителните английски ескадри. Филип приема известието за това нещастие с необикновено външно спокойствие, но на практика, както става ясно за приближените му, това доста силно го подтиснало. Той така и не сключва мир с Елизабет до края на своя живот. Испания е подложена на жестоки нападения от страна на английския флот: хазната на Филип била до такава степен изтощена, че той не успява да построи нов силен отбранителен флот, макар и малък. Англичаните извършват много рисковани набези: например, малко преди смъртта на Филип те опожаряват [[нападение на Кадис (1596)|Кадис]].

Филип проявява заинтересованост по въпросите за жизнеността на испанските колонии в Америка: още като принце, през 1553 г. той разрешава за печат фактически първата книга за Южна Америка на историк [[Педро де Сиеса де Леон]] -– „Хроника на Перу“, полагайки началото за изучаване на този материк от европейци.

Безкрайните войни, почти винаги неудачни и варварското преследване на трудолюбивото и търговско население в държавата заради религиозни убеждения, води до пълно банкрутиране и нищета в Испания към края на живота на Филип. Той умира от мъчителна болест - – [[подагра]], като към физическите страдания от болестта, той се отнася със свойствения му пословичен стоицизъм.

{{familytree| FFF |y| FFM | | FMF |y| FMM | | MFF |y| MFM | | MMF |y| MMM |FFF=[[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан ]]<br/>[[Файл:Albrecht Dürer - Portrait of Maximilian I - Google Art Project.jpg|45пкс]]|FFM=[[Мария Бургундска]]<br/>[[Файл:Maître de la Légende de Sainte Marie-Madeleine, Sainte Marie-Madeleine (15–16ème siècle).jpg|50пкс|]]|FMF=[[Фернандо II]]<br/>[[Файл:Michel Sittow 004.jpg|45пкс]]|FMM=[[Изабела Кастилска]]<br/>[[Файл:IsabellaofCastile06.jpg|45пкс]]|MFF= Фернанду Португалски<br/>[[File:Infante d fernando.jpg|45пкс]]|MFM=Беатрис Визеу<br/>[[File:Infanta d Beatriz.jpg|45пкс]]<br/>|MMF=[[Фернандо II]]<br/>[[Файл:Michel Sittow 004.jpg|45пкс]]|MMM=[[Изабела Кастилска]]<br/>[[Файл:IsabellaofCastile06.jpg|45пкс]]}}