Разлика между версии на „Куберова България“

м
хан е заменено с кан
м (Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}})
м (хан е заменено с кан)
'''Куберова България''' е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на [[Балканския полуостров]] съществувала закратко.
 
Основана е около [[680]] г. <ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 205-206</ref><ref>П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79-80.</ref> от българския владетел [[Кубер]] в земите на днешната [[Република Македония]] с център в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], наричано тогава Керамсийско поле. Населението на държавата по етнически състав е същото като в [[Аспарух]]овата [[Дунавска България]] - [[прабългари]] и [[славяни]] (тамошните драгувитски/драговитски племена), както и [[траки|ромеизиpано антично население]] (заваренo и дошли заедно с ханакана избягали от аварски плен). През [[680]] г., ханкан Кубер, подкрепен от славяните, решава да овладее [[Солун]] и да го направи своя столица. Неговият доверен [[боил]] Мавър успява да стане военоначалник в града. Ханът атакува Солун и окупира земите около него, но императорът изпраща флот, командван от Сисиний, и градът устоява, а българите се отдръпват.<ref>Васил Н. Златарски, История на Първото българско царство. С. 1918, 3 изд. С. 1970, 218</ref>Печатът на Мавър - ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“'' е свидетелство от онова време. Мавър е преместен като управител в [[Тракия]] и отново планира с Кубер действия за разширяване на държавната територия, но е предаден и властта му е отнета от византийците.
 
След похода на [[Пресиян|ханкан Пресиян]] в [[836]] г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През [[930]] г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-големият син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018), София 1971, с. 515.]</ref>
 
В държавните паметни надписи на [[Мадарски конник|Мадарския конник]] се чете, че ''чичовците'' на хан[[Кан (титла)|кан]] [[Тервел]] ''в долната земя'' (т.е Македония) са дошли и участват като важен съюзник на Тервел в преговорите на българите с [[Юстиниан II]], за атакуване на [[Константинопол]]. Откритите при гр. Врап до [[Драч]] (Дуръс) и Ерсеке в днешна [[Албания]] 2 съкровища се свързват с Куберова България.<ref>http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/serdika.htm Пламен Павлов, Сердика/Средец/София в историята на Първото българско царство, 2009 г.</ref>
 
==Бележки==
134

редакции