Филип Ленард: Разлика между версии

Филип Едуард Антон фон Ленард е роден на [[7 юни]] [[1862]] година в [[Братислава|Пресбург]], днес [[Братислава]]. Изучава физика в [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]] при [[Роберт Бунзен]] и в Берлинския университет при [[Херман фон Хелмхолц]]. През 1886 г. Ленард защитил докторат върху трептенията на водните капки. От 1887 до 1890 г. е асистент на Георг Квинке (специалист по молекулярна физика, акустика и оптика) в Хайделбергския университет, а през 1891 г. става асистент в университета в Бон при [[Хайнрих Херц]], добил вече известност с откриването на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]]<ref>{{Цитат периодика| last = Балабанов | first = Н.| authorlink = | coauthors = | year =2012 | month = | title =Слава и падение (Образът на Салиери на „сцената“ на физиката) | journal =[[Светът на физиката]] | volume = | issue = 3| pages = 289 – 303| doi = | id = | url = http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2012.pdf| format = pdf| accessdate =6 април 2017 }}</ref>. Заедно с Херц провеждат изследвания в областта на катодните лъчи, за които по-късно получава Нобелова награда (1905).

След смъртта на Херц Ленард работил като професор последователно в университетите Бреслау (днес [[Вроцлав]]), [[Аахен]], Хайделберг и [[Кил (град)|Кил]]. От 1907 г. е професор по експериментална физика в Хайделбергския университет, а през 1909 г. става директор на Радиологичния институт към университета. Неговите големи приноси във физиката са свързани с върхови събития от периода 1895 – 1905 г. като откриването на [[Рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]] и на [[електрон]]а, както и обяснението на [[Фотоелектричен ефект|фотоефекта]].