Туркменистан: Разлика между версии

От III век пр.н.е. е част от [[Партско царство|Партската империя]] (столица – [[:ru:Ниса (Партско царство)|Ниса]]), по-късно е в състава на [[Сасанидска империя|Сасанидската империя]].

През ноември – декември 1917 се установява съветска власт. На 7 август 1921 г. основната част от територията на Туркменистан става част от [[Туркестанска автономна съветска социалистическа република|Туркестанската автономна съветска социалистическа република]].  На 27 октомври 1924 г. е образувана [[Туркменска съветска социалистическа република|Туркменската съветска социалистическа република.]]

От края на 2006 г. и до момента (2015 г.) няма официално публикувани данни за населението на страната. Косвено за действителния брой жители в страната, може да се съди по резултатите от президентските избори и участвалите в тях: според официални данни на 12 февруари 2012 г.,  2 987 324 избиратели са регистрирани в страната. В изборите за [[Меджлис (Туркменистан)|Меджлиса]] през декември 2013 г., са участвали 3,063 млн. гласоподаватели. Според оценките на населението по възрастова структура, делът на жителите, които не са достигнали 18-годишна възраст и не са били включени в избирателните списъци е около 33% от населението- това означава, че общият брой на хората в страната ще бъде приблизително в размер на около 4,5 млн. души. Щатското бюро за преброяване оценява населението на Туркменистан в размер на 5 113 000 милиона души към средата на 2013 г., като населението на възраст над 18 години е в размер на 3 448 000 души, което е 12,6% повече от официално публикуваните данни за броя на избирателите.

Към февруари 2015 г. Туркменистан е установил  дипломатически отношения със 140 държави по света. Туркменистан има открити 29 [[Дипломатическа мисия|дипломатически мисии]] и консулства. В Туркменистан работят над тридесет дипломатически мисии на чужди държави, както и представителствата на петнадесет международни организации. Основните държави-партньори са [[Беларус]], [[Иран]], [[Казахстан]], [[Русия]], [[Индия]], [[Турция]] и [[Китайска народна република|Китай]]. Туркменистан участва в много световни и регионални международни организации: [[Организация на обединените нации|ООН]], [[Организация за сигурност и сътрудничество в Европа|ОССЕ]], [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните]], [[Организация за икономическо сътрудничество и развитие|Организацията за икономическо сътрудничество]] (ECO), [[Организация Ислямска конференция|Организацията Ислямската конференция]], [[Световна здравна организация|Световната здравна организация]] (СЗО), Международната организация по миграция, [[Международна агенция за атомна енергия|Международната агенция за атомна енергия]], Организацията на страните износителки на газ.

На 16 декември 1995 г., Туркменистан обяви своя [[Неутралитет|постоянен неутралитет]]. Той беше приет с Резолюция на Общото събрание на [[Организация на обединените нации|ООН]] № 50/80, в която се изразява надежда, че „статутът на постоянен неутралитет на Туркменистан ще допринесе за мира и сигурността в региона.“ В тази резолюция, [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]] „признава и подкрепя провъзгласения статут на постоянен неутралитет  на Туркменистан.“ Такъв уникален документ, се приема за първи път в дейността на международната общност на нациите. Подкрепата за постоянния неутралитет от страна на Организацията на обединените нации е рядко явление, в повече от половин вековната история на тази международна организация. Общото събрание на ООН призовава да се уважава и подкрепя неутралитета на Туркменистан. За приемането му, на сесията на [[Общо събрание на ООН|Общото събрание]], гласуваха 185 страни-членки на международната общност.

Между двете страни е в сила визов режим, като визите за туркменски граждани се получават в българските консулски служби в [[Москва]], [[Истанбул]] и [[Одрин]]. Съответно за български граждани визите се получават в консулството на Туркменистан в Москва, Истанбул или на летището в Ашхабад.  

На заседанието бяха набелязани редица мероприятия за активизиране на българо-туркменските икономически отношения а именно: в областта на развитие на търговско-икономическото сътрудничество,  в сферата на горивно-енергийния комплекс.

Активизиране сътрудничеството в областта на производството и защитата на растенията, отглеждането на сортове лозя и овощни насаждения, подходящи за условията  в двете държави;

В дейността си  тя се ръководи от законодателството на страната, от устава си  и от добрата търговска практика.

Военно-морските сили на Туркменистан са в момента на подчинение на командването на граничните войски. Основната им база се намира в пристанището на [[Туркменбаши]] (по-рано Красноводск). В град Нелиф на река [[Амударя]]  има малка база на речната флотилия.

Брутният вътрешен продукт на Туркменистан е в размер на 16,24 милиарда щатски долара през 2009 г., като индустрията е с 34%, селското стопанство с 10%, а сектора на услугите – 56%. След 6,1% през 2009 г., ръстът на БВП достига  до 9,2% през 2010 г. в резултат на увеличен износ на газ, особено за Китай и устойчиви публични инвестиции и достига  до 14.7 на сто през 2011 г., 11.1 на сто през 2012 година,10,3%-през 2014 г.Сумарно през 2013 г. брутният вътрешен продукт на Туркменистан е 41,85 милиарда щатски долара, а през 2014 г.- 47,93 млрд. щатски долара

Износът през 2008 г. съставлява 11,9 милиарда щатски долара. През 2014 г. външната търговският оборот достига  близо 33 милиарда щатски долара, като износът  е 54% от общия външнотърговски оборот.

Основните потребители през 2008 г са:  [[Украйна]] 51.6%, [[Полша]] 10%, [[Унгария]] 8%. Значително увеличаване на дела на външната търговия има в последните години с [[Китайска народна република|Китай]]. Обемът на износа за [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Иран]], [[Узбекистан]], [[Турция]], [[Афганистан]] и [[Индия]] постоянно нараства. Основните партньори в  износа за 2014 г са [[Китайска народна република|Китай]], [[Русия]], [[Иран]], [[Италия]], [[Азербайджан]] и [[Афганистан]].

През 2014 г. Туркменистан внася стоки от 85 страни, основните от тях са [[Турция]], [[ОАЕ]], [[Китайска народна република|Китай]] и [[Русия]]. Значително увеличение има  на вноса от страни от ЕС: [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Франция]], [[Австрия]], [[Дания]], [[Естония]], [[Португалия]], [[Словения]]. В стоковата структура на вноса най-голям дял заемат продуктите за индустриални цели.

Изграждане на нови и модернизирането на съществуващи пътища играе важна роля в развитието на страната. Във връзка с увеличаването на потока на трафика се коригират вече построени пътища и се планира изграждането на нови магистрали. За развитие на автомобилния транспорт и укрепване на материално-техническата база туркменистанският президент, Гурбангули Бердимухамедов, подписва постановление, според което държавният концерн " Туркменавтоелари" придобива автопревоза на „МАЗ“ по силата на договор с фирма „Търговски дом – Ярав“- официален представител на завода МАЗ. Подписан  е и договор с руската компания за изграждането на магистралата до град Туркменбаши.

Строителство на пътища и развитието на автомобилния транспорт винаги е било приоритет на държавата. През  2015 г. Туркменистан  има най-ниската цена за бензин в страните от ОНД, литър бензин струва 1 манат.

Железниците са един от основните видове транспорт в Туркменистан. Железопътният транспорт се използва в Туркменистан от 1880 г. Първоначално той е бил част от Транс-Каспийската железница, а след разпадането на железопътната мрежа на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] –част от железницата на [[Централна Азия]]. Железопътната  мрежа на Туркменистан е държавна собственост и се управлява от Министерството на железопътния транспорт на Туркменистан. Общата дължина на железопътните линии през 2012 година е 3550 км. Все още няма електрифицирани железопътни линии. Превозът на пътници от железопътния транспорт на Туркменистан е ограничен в националните граници на страната, с изключение на областите, през които транзитно преминават влакове от Таджикистан за Узбекистан. През 2006 г., е построена Транс-Каракумската железница. През 2014 г. е открита железопътната линия Казахстан-Туркменистан-Иран, която свързва трите държави. В момента в процес на изграждане е железопътната линия на Туркменистан с [[Афганистан]] и  с [[Таджикистан]].

Локомотивите са дизелови, серия 2ТЕ10Л, 2ТЕ10У, 2М62У, има и няколко китайско производство и казахско производство TE33A. Маневрените работи се изпълняват от  локомотиви ТЕМ2, ТЕМ2У, ЧМЕ3.

Отрасъл, който се развива много бързо през последните години. Особено интензивно се развива медицинският туризъм. Това се дължи преди всичко на създаването на туристическата зона „Аваза“<ref>https://www.btcic.org/index.php?option=com_content&view=category&id=1225&Itemid=1307&lang=ru</ref> на брега на [[Каспийско море]]. Всеки турист трябва да получи виза преди да влезе в Туркменистан. За получаване на туристическа виза  гражданите на повечето страни се нуждаят от визова подкрепа от местната туристическа агенция.

За туристите, които посещават Туркменистан, са организирани екскурзии с посещение на историческите забележителности в [[Дашховуз (вилает)|Дашогуз]], Конеургенч, [[Ашхабад]], [[Ниса (Партско царство)|Ниса]], [[Мерв]], плажни почивки в [[:ru:Аваза|„Аваза“]] и медицински екскурзии и почивки в Молакаре<ref>https://ru.pointerst.com/tm/showplace/sanatorij-malakara </ref>, Йили суве и [[:ru:Арчман|Арчман]].

Три обекта, расположени на територията на Туркменистан са включени в списъка с обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО: Ниса, Древният  Мерв и Кьонеургенч. Изключително внимание заслужават и:

•         * Дехистан

Туркменският  килим  е един от най-известните ръчно изработвани килими в света Отличителни черти на този килим са красотата и дълготрайността. В края на XX век килимарството в Туркменистан се превръщаа в един от най-важните сектори на икономиката. Най-големият килим в света е туркменски ръчно изработен килим с обща площ от 301 квадратни метра, който е изтъкан през 2001 г. и през 2003 г. е вписан в книгата на [[ГинесСветовни (пояснение)рекорди на Гинес|Гинес]].

Отличителна черта на туркменски кухня винаги е била извънредната обилност на блюдата и относителната простота на тяхната подготовка, което обаче, не означава „примитивен вкус“. Номадското минало е оставило доста силен отпечатък върху туркменската кухня – в основата на всичко е месото: овнешко, козе, камилско, месо от дива патица и пиле. Говеждото се консумира много по-малко, просто защото този продукт се появява  на масата много по-късно. Туркмените въобще не ядат конско. Също така са популярни: оризът, топеното масло от камила, млякото и млечните продукти, зърнените храни, пъпешите, сусамовото масло, продуктите от брашно. Консумират се много зеленчуци, билки и подправки, които са включени в националната кухня отскоро, от началото на XX век, но бързо заемат основно място в националната кухня.<ref>Http://www.asia-travel.uz/turkmenistan/nacionalnaya-kuhnya-turkmenistana/</ref>

В Туркменистан  всички ястия имат свое собствено име на туркменски. Например, пилафът се нарича „палов“, пелмените – „берек“ и т.н.

[[:ru:Федерация_футбола_Туркмении|Футболната федерация на Туркменистан е управителното тяло на футбола в страната]]. Базирана в Ашхабад, [[:ru:Федерация_футбола_Туркмении|федерацията]] има също така и регионални офиси. Тя организира националния шампионат, Купата на страната, Супер-купата,  както и програмата на националния отбор. Занимава се и с развитието и популяризирането на футбола като цяло. През 1994 г. [[:ru:Федерация_футбола_Туркмении|Туркменската футболна федерация]] е приета в [[Американска футболна конференция|АФК]] и [[ФИФА]].