Уикипедия

Уилям Хершел: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на Категория:Академици на РАН, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници|18:52, 5 август 2017 (UTC)}}
{{Личност
| име = Уилям Хершел
Line 9 ⟶ 10:
| починал-място = [[Слау]], [[Англия]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = астроном
| област = [[Астрономияастрономия]]
| образование =
| учил-при =
Line 22 ⟶ 23:
'''Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел)''' ({{lang-de|Friedrich Wilhelm Herschel}}, {{lang-en|William Herschel}} ) е [[Англия|английски]] [[астроном]] и [[композитор]] от немски произход.
 
Най-големите му постижения са откриването на планетата [[Уран (планета)|Уран]] и на двата ѝ спътника ([[Титания (спътник)|Титания]] и [[Оберон (спътник)|Оберон]]), откриването на спътниците на [[Сатурн (планета)|Сатурн]] ([[Мимас (спътник)|Мимас]] и [[Енцелад (спътник)|Енцелад]]), както и откриването на [[инфрачервено излъчване|инфрачервеното излъчване]]. По-малко е известен като автор на 24 [[Симфония|симфонии]]. Брат е на астрономката Каролина Лукреция Хершел (англо-германски астроном) и е баща на английскиябританския учен [[Джон Хершел]].
 
== Биография ==
Роден е нав [[15 ноемвриХановер]] (днешна [[1738Германия]]) година вна [[Хановер15 ноември]], днешна [[Германия1738]] г. БащатаБаща наму Исак Хершел, Исак, е беден [[евреи]]н, (приел [[християнствотолутеранство]]),то и станал музикант във военен оркестър. Самият ХершелВилхелм учи [[музика]] и се присъединява, заедно с брат си Якоб, към същия военен оркестър като [[Обой|обоист]]. През 1755 г. полкът муим е изпратен в [[Англия|Англия,]], където той се установява (по товаонова време Англия[[Кралство Великобритания]] и херцогство [[Брауншвайг-Люнебург]], в чиято територия е Хановер, са свързани чрез [[лична уния]]). През 1757 се оттегля от военна служба, за да се занимава по-задълбочено с музика. Работи като [[органист]] и музикален педагог в [[Халифакс]], а след това се премества в курортния град [[Бат]], където урежда публични концерти. Интересува се от [[теория на музиката]] и открива, че хармонията ѝ се дължи на [[Алгебра|алгебрата]]. И по-нататъшният му път е логичен: [[математика]] – [[оптика]] – [[астрономия]].
 
През 1757 г. Вилхелм се оттегля от военна служба и започва да се занимава по-задълбочено с музика в Англия. Работи като [[органист]] и учител по музика в [[Халифакс (Западен Йоркшър)]], а след това се премества в курортния град [[Бат]], където урежда публични концерти. Интересува се от [[теория на музиката]] и открива, че хармонията ѝ се дължи на [[алгебра]]та. По-нататъшният му път е логичен: от [[математика]] през [[оптика]] до [[астрономия]].
Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на [[телескоп]], той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата Уран. Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на управляващия крал на Англия [[Джордж III]] и я нарича „Звездата на Джордж“ (''Georgium Sidus''), но името не влязло в употреба. Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна [[обсерватория]]. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. До 1788 Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата спътника на Уран – Титания и Оберон. Открива и [[Инфрачервена светлина|инфрачервената светлина]] с един елегантен експеримент. Разделяйки слънчевата светлина с [[Призма (оптика)|призма]] Хершел поставил [[термометър]] точно зад червената лента на видимия [[спектър]] и показал, че [[Температура|температурата]] се повишава и следователно на термометъра въздействат лъчи, недостъпни за човешкото зрение.▼
 
Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на [[телескоп]], той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата Уран. Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на тогавашния крал на Англия [[Джордж III]] и я нарича „Звездата на Джордж“ (''Georgium Sidus''), но името не влиза в употреба.
Хершел създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.▼
 
▲Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на [[телескоп]], той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива [[комета]], която по-късно се оказва планетата Уран. Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на управляващия крал на Англия [[Джордж III]] и я нарича „Звездата на Джордж“ (''Georgium Sidus''), но името не влязло в употреба. Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна [[обсерватория]]. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. До 1788 г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата2-та спътника на Уран – Титания и Оберон. Открива и [[Инфрачервена светлина|инфрачервената светлина]] с един елегантен експеримент. Разделяйки слънчевата светлина с [[Призма (оптика)|призма]], Хершел поставилпоставя [[термометър]] точно зад червената лента на видимия [[спектър]] и показалпоказва, че [[Температура|температурататемпература]]та се повишава и следователно на термометъра въздействат лъчи, недостъпни за човешкото зрение.
 
▲Хершел създава еднинякои от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.
 
Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той например предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата [[атмосфера]] на [[Слънцето]] има плътен слой [[облаци]], а под тях – твърда повърхност като на планета и т. н.
 
Умира на [[25 август]] [[1822]] година в [[Слау]], Англия,. иОстава досегадо еднес един отсред най-уважаваните астрономи в историята.
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.bath-preservation-trust.org.uk/museums/herschel/index.php Музей на Уилям Хершел], разположен в неговия дом▼
{{commons|William Herschel}}
▲* {{икона|en}} [http://www.bath-preservation-trust.org.uk/museums/herschel/index.php Музей на Уилям Хершел] разположен в неговия дом
 
{{Нормативен контрол}}
 
{{СОРТКАТ:Хершел, Уилям}}
[[Категория:Германски астрономи]]
[[Категория:Британски астрономи]]
[[Категория:Членове на Британското кралско научно дружество]]
Line 48 ⟶ 51:
[[Категория:Академици на РАН]]
[[Категория:Класически композитори]]
[[Категория:Германски композитори]]
[[Категория:Британски композитори]]
[[Категория:ОбоистиБритански обоисти]]▼
[[Категория:Органисти]]
▲[[Категория:Обоисти]]
[[Категория:Родени в Хановер]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Уилям_Хершел“.