Разлика между версии на „Произход на прабългарите“

Премахната редакция 8003222 на Jingiby (б.)
м (Премахнати редакции на Alphasofia (б.), към версия на Vodnokon4e)
(Премахната редакция 8003222 на Jingiby (б.))
''Произходът на прабългарите'' е проблем, все още предизвикващ дискусии. По своята езикова принадлежност прабългарите биват причислявани от преобладаващия брой съвременни учени към тюрко-алтайските народи. Предполага се, че прабългарският етнос се е формирал в Централна Азия (Източен [[Казахстан]]) между [[Каспийско море]] и планината [[Имеон]] (Памир, Тяншан и Хиндукуш). Други възможни райони са Алтай, или Западен [[Сибир]], [[Таримска котловина|Таримската котловина]], [[Западна Монголия]], Южен Сибир и горното течение на Иртиш. От края на 16 век насам са предлагани различни хипотези, някои от които удивляват с тяхната причудливост и упорството в отстояването им. Повечето авторитети отхвърлят схващанията за автохтонния (или тракийски), за славянския, за татарския и за угро-финския произход на [[прабългари]]те. По-популярни, но също оспорени, са хунските и огурските варианти на урало-алтайската хипотеза. Някои научни трудове и любителски изследвания в последните години възраждат друга хипотеза, според която прабългарите са смесено хунско-иранско население.
 
Разнообразните теории за произхода на прабългарите най-общо могат да бъдат определени към дветри направления – първо, за [[Алтайски езици|алтайския]] им и, второ, за [[арийци|арийския]] и, трето, за [[траки|тракийския]] им етногенезис. ТретаЧетвърта теза застъпва смесеното им формиране като народ. Всяко от първите две направления не изключва участието като влияния, асимилиране и т.н. на население определяно за доминиращо от другото направление. Всъщност разликата между тях не е само в спора дали прабългарите са арийци или тюрко-монголи, а кое е първичното. В този смисъл най-точно е да се говори за смесен произход, който от една страна е формулиран от някои сериозни учени като отделна трета теория, и от друга не отрича и не противоречи на другите две взаимно оспорващи се теории. Той се фокусира не върху това как е започнал процесът, а върху резултата от него – древнобългарският народ.
 
Досега най-разпространена е тюркската теория за произхода на прабългарите която се налага в 20 век и се споделя от редица международни и български автори и авторитетни издания като [[Енциклопедия Британика]], [[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Брокхауз]], но се оспорва от средата на 20 век и особено силно днес от някои наши учени, които причисляват прабългарите най-общо казано към арийските ирански народи, което засега може да се приеме като една добре аргументирана, но небезспорна работна хипотеза. Други учени като [[Ганчо Ценов]] свързват произхода на прабългарите с траките.
 
Несигурността около произхода на прабългарите се дължи най-вече на оскъдните и противоречиви сведения за ранната история на прабългарите. Друга причина за нееднозначното представяне на историята на прабългарите в литературата е новата тенденция в България след 1989 г. за оспорване на съществуващите досега схващания и фактът, че „новите прабългаристи“ са често неспециалисти, склонни към свободно тълкование на писмените извори, предоверяване и некритичност към тяхната информация, занимания с епиграфски паметници и езикови проблеми без съответната подготовка, както и произволна датировка и етническа атрибуция на археологическите паметници.<ref>Рашо Рашев: ''Прабългарите през V-VII век'', София, 2005, стр. 3 – 4</ref>
* В годините на Втората световна война, когато България се сближава с [[Нацистка Германия]] темата за прабългарите става актуална. [[Националсоциализъм|Националсоциализмът]] определя като пълноценна единствено една раса – [[Арийска раса|арийската]]. В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] особено в [[културна антропология|културно-антропологичен план]] тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, въпреки че съвременния български е славянски език. Много български историци започват да налагат идеята за „несъществената роля“ на славянския елемент при формирането на българската народност и значението единствено на прабългарският компонент и изтъкването на близостта му с хуните и по-специално с арийските народи.
* След [[Втора световна война|Втората световна война]] нещата се преобръщат. В българската наука отново се налага тюркската теория за произхода на прабългарите. Българите се приемат отново за предимно славянски народ, а тюркският прабългарски примес се определя като нищожен, като ролята на славяните за формирането на българската държава е силно надценена.
* С възприемане на евроцентричната доктрина в България и приемането на страната за член на ЕС и особено след отдалечаванито ѝ от Русия, от началото на 21-ви век прабългарите в изследванията на редица учени отнова биват изяснявани като ирано-арийци или траки, които доминират числено над славяните в ранносредновековна България.<ref name="BD"> Димитров Б. (2006) 12 мита в българската история. ИК „Фондация Ком“</ref><ref>Тодор Чобанов, Изследвания върху културата на старите българи. София 2010 г.</ref> В този контекст [[Славяни|славянската компонента]] отново тотално се пренебрегва за сметка на прабългарската, която е необосновано преувеличена.
 
== Писмени извори ==
Основни сведения за прабългарите дават текстовете на Йорданес (Йордан), Касиодор Сенатор, Павел Дякон, Йоан Малала, Феликс Енодий, Михаил Сирийски, Захарий Изповедник, Константин Манасий, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката, Менандър Протектор, Анастасий Библиотекар, Никифор Грегора, Ананий Ширакаци, Мовсес Хоренаци (Мойсей Хоренски), император Константин Порфирогенет, Комес Марцелин, Йоан Антиохийски, Зонара, Димитър Хоматиян, Равенския козмограф, Ахмад ибн Фадлан, Именникът на българските хановевладетели, Кавказката хроника Дербент-наме, Анонимният римски (латински) хронограф за 354 г.(Хронограф на Момзен). Относно обичаите им някои данни се съдържат в летописа [[Джагфар тарихъ]], Законника Торе записан по поръка на волжкия български ханкан Урус Айдар /805 – 855 г./ и др. Допълнителен материал на изследователите дават археологията (с находките от Вознесенка, Глодоси, Малая Перешчепина, Наги Сент Миклош и на Балканите), етнографията, антропологията, културологията и лингвистиката.<br/>
 
== Антропологични и генетични изследвания ==
Според Световен атлас на генетичните смешения публикуван в списание [[Сайънс (списание)|Сайънс]] през 2014 г. българите са носители на 2% сибиро-монголски ДНК-частици, примесени в региона през 9 век, което според авторите кореспондира с претопяването на прабългарите в завареното население.<ref>Science, 14 February 2014, Vol. 343 no. 6172, p. 751, A Genetic Atlas of Human Admixture History, Garrett Hellenthal at al.: " ''CIs. for the admixture time(s) overlap but predate the Mongol empire, with estimates from 440 to 1080 CE ([http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4209567/figure/F3/ Fig.3.]) In each population,one source group has at least some ancestry related to Northeast Asians, with ~2 to 4% of these groups total ancestry linking directly to East Asia. This signal might correspond to a small genetic legacy from invasions of peoples from the Asian steppes (e.g., the Huns, Magyars, and Bulgars) during the first millennium CE.''"</ref> Според същия анализ [[чуваши]]те, които също претендират прабългарска връзка, са носители на около 9 % източноазиатска ДНК, която е примесена на 3 пъти през различни времеви интервали, като приноса през 9 век е обвързан от авторите със създаването на Волжска България и смесването на прабългарите със завареното, основно европеидно население.<ref>Garrett Hellenthal, George B. J. Busby, Gavin Band, James F. Wilson, Cristian Capelli, Daniel Falush, and Simon Myers. „A Genetic Atlas of Human Admixture History.“ Science 343:6172 (February 14, 2014): pages 747 – 751. ''The researchers' GLOBETROTTER statistical tool confirmed that Chuvashes carry both „very ancient East Asian ancestry prior to 500BC, in the case of Russia at least, and a recent event, consistent with approximately Mongol-empire era admixture.“''.</ref><ref>Bayazit Yunusbayev et al., „The Genetic Legacy of the Expansion of Turkic-Speaking Nomads across Eurasia.“ PLoS Genetics 11:4 (April 21, 2015): e1005068. "The Chuvash received their Turkic ancestry around the year 816, according to its admixture analysis in S4 Table. This ancestry stems from the region of South Siberia and Mongolia. They are also related to nearby non-Turkic peoples. [...] Chuvashes, the only extant Oghur speakers showed an older admixture date (9th century) than their Kipchak-speaking neighbors in the Volga region. According to historical sources, when the Onogur-Bolgar Empire (northern Black Sea steppes) fell apart in the 7th century, some of its remnants migrated northward along the right bank of the Volga river and established what later came to be known as Volga Bolgars, of which the first written knowledge appears in Muslim sources only around the end of the 9th century. Thus, the admixture signal for Chuvashes is close to the supposed arrival time of Oghur speakers in the Volga region. [...]"</ref> Присъствието на тези източноазиатски компоненти в Европа е преценено като последица на преселението на малки групи азиатски номади през ранното Средновековие. В тази връзка, някои учени предполагат, че генетичния принос на прабългарите в двата региона е бил незначителен и на практика днес е трудно установим.<ref>Arnaiz-Villena; et al. (June 2003). „HLA Genes in the Chuvashian Population from European Russia: Admixture of Central European and Mediterranean Populations“. Human Biology 75 (3): 375 – 392. doi:10.1353/hub.2003.0040. ISSN 1534 – 6617. PMID 1452720.</ref>
 
Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, генетични тестове на екип от български учени с италианско участие, предполага принадлежността им към западно-евразийското население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar</ref> Според тях, анализът на древни ДНК проби показва, че откритите митохондриални ДНК хаплогрупи се класифицират като западно-евразийски и предполагат генетично сходство между прабългарите и съвременните българи.<ref>„Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians“, D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?</ref> Техните изводи базирани на Y-хромозомните тестове са, че делът на общия бащин произход на българите и централно-азиатското население е пренебрежимо малък.<ref>„Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry“, Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779</ref> Следва да се отбележи, че тези заключения са правени на основата на недоказано предположение за преобладаващ брой на прабългарите сред населението на ранносредновековна България, като според ръководителя на екипа учени акад. [[Ангел Гълъбов]] те са били около 1 млн. души, докато според редица изследователи броят им е няколко десетки хиляди.<ref>Около 680 година Аспарух преминава река Дунав с група от прабългари, която се заселва на остров [[Певки]]. Същата според късната хроника на Михаил Сирийски от 12 век, наброявала около 10,000 души. В тази връзка варират и оценките за числеността на дунавските прабългари, като някои учени приемат, че 10,000 е бил броят на въоръжените мъже, а други допускат, че част от тях са останали на север от реката. На няколко десетки хиляди определят броя им професорите Константин Иречек, Юлиян Кулаковски, Александър Бурмов, ВсилВасил Златарски, Станчо Ваклинов, Петър Мутафчиев, Димитър Ангелов и др. Според Гълъбов обаче е грешна тезата за прабългарите като една малка орда. Той твърди, че те трябва да са били около 1 млн. души. Гълъбов цитира за целта некоректно проф. Рашо Рашев според когото през VII-VIII век древните българи били 30% от населението на България, но според Рашев прабългарски са 30% от погребенията в днешна Южна Добруджа, която заема едва около 15% от територията на страната. Следва да се отбележи, че в останалата част от днешна България почти напълно отсъстват прабългарски погребения, което означава, че там прабългари не са се заселвали масово и за постоянно. Гълъбов цитира и Божидар Димитров, който твърдял, че прабългарите са били 60% от населението на Първата българска държава, като Димитров отрича по-късно и това твърдение на Гълъбов.</ref> С това авторите априори приемат и съществения им генетичен принос в днешната българска популация.<ref>''Until recently, it was considered that proto-Bulgarians, who founded the Danubian (Asparukh) Bulgaria (ancestor of thepresent-day Bulgaria) in the late 7th century AD, were a sparse Turkic population, which took the leadership and ruled over much more numerous Slavic populations living in the same area. From this scenario arose the notion that proto-Bulgarians did not play asignificant role in the formation of the gene pool of contemporary Bulgarians.... Proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Dimitrov 2005; Rashev 1993). As history lacks examples of advanced, developed populations, such as proto-Bulgarians, being assimilated by tribes that are at an early stage of social development, like the Balkan Slavic tribes, it is unlikely that proto-Bulgarians were subsumed by such a group... Obviously.. proto-Bulgarians played a substantial role in the formation of the Bulgarian people.''</ref> Въпреки, че екипът генетици цитира в подкрепа на тази своя теза основно научно-популярния труд на [[Божидар Димитров]] „12-те мита в българската история“,<ref>[http://www.prostori.com/RIndex.jsp?counter_id=20&article_id=35&FormArticles_Page=1#Form Морев, Пр. Митовете на демитологизатора. – Простори, май 2006 г.]</ref><ref>''Furthermore, writings from ancient Greek, old German, old Khazar, and Proto-Bulgarian authors suggest that proto-Bulgarians were a numerous people (Beshevliev 1993; Daskalov 2011; Dujchev 1963; Petrov and Gjuzelev 1979), comprising 32 – 60% of the population of Danubian Bulgaria (Rashev 1993; Dimitrov 2005).''</ref> самият той ги обвинява в пълна липса на компетентност по коментираните въпроси.<ref>[http://www.novini.bg/news/160601-божидар-димитров-за-изследване-на-бан-копелета-има-пари-за-усвояване.html Божидар Димитров за изследване на БАН: Копелета, има пари за усвояване! 11.10.2013 г. Новини.Бг.]</ref><ref>[http://www.flagman.bg/article/53955 Флагман.бг, 11 октомври 2013 г., Професори се карат за кости, гени и пари от Италия.]</ref>
 
== Теории за произход ==
* '''името „скити“''', използвано от византийските автори по аналогия на земите, от които идват българите;
* ''' установена връзка между някои прабългарските омоними с ираноезичните имена''' от надписите от [[Боспорско царство|Боспорското царство]], от 1 – 2 в. (сармато-алански по произход);
 
=== Автохтонна (тракийска) теория ===
[[Image:Map of Saint Jerome - Mesia hec & Vulgaria.jpg|thumb|Map of Saint Jerome - Mesia hec & Vulgaria]]
Смята, че българите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], [[Ганчо Ценов]], Крум Балтаджиев и Григор Симов, някои тези на [[Паисий Хилендарски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], Ст. Захариев и Боно Шкодров.. В Подкрепа на теорията за автохтонния произход на прабългарите се използва свързването от страна на Ромеите на термините мизи,пеонци,мирмидонци,скити (макар повечето учени да ги свързват с иранските народи) с прабългарите,друго поткрепящо тази теория е „Охридската легенда“ на [[Димитрий Хоматият|Дмитрий Хоматият]] в който той пише „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи,които обикновено народа знае и като българи те били изселени в старо време от воената сила на Александър Велики от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртво море,а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация,Тракия и Илирия и голяма част от Македония и Тесалия“ и сведения на френския свещеник Фулко,описващ първия кръстоносен поход който пише „От тук те преминали през земите българите,които преди са назовавани траки,според предишните паметници“ и от един препис на картата на Св.Йероним от 4 век в която е написано „Mesia hec & Vulgaria“(Мизия тук и България) която е съставена по карта на Евсевий Кесарийски. Скитите пък се използват за допълнителна опорна колона за потрепящите автохнонната теория като се базират на това че прабългарите са наричани Скити от ромеите,а [[Стефан Византийски]] заявява че Скитите били тракийски народ. В своя „Шестоднев“ Йоан Екзарх пише че Ахил и неговите мирмидонци са българи. Което също е използвано от автохонистите в поткрепа на своята теория. За завършек на теорията си автохтонистите използват и думите на [[Касиодор|Магн Аврелий Касиодор]] и [[Енодий Тицийски]] които пишат „Българите са стар мизийски или илирийски народ“. Друго сладко изказване за автохтонистите е написано от [[Анастасий Библеотекар]] „След разделянето на Римската империя през 364г. при императорите Валентиян I и Валент българския народ връхлетял и завзел всички страни по Дунава“ и най-фрапиращото изказване на [[Анастасий Библеотекар]] относно прабългарите е „quia Bulgares,qui jure gentile sibi pariam subjugantes“ (Българите обединиха своето отество,съгласно родственото си право! и др. хронисти в чиито хроники българи и траки са използвани като синоними. Твърденията на автохтонистите стигат до там че причисляват и Склавените,Скитите,Сарматите,Савроматите и дори Хазарите и Готите. Автохтонистите свързват още Склавените с Гетите и Готите,поради изявления на хронисти като [[Теофилакт Симоката]] и др. които твърдят че Склавените се наричали преди Гети или Готи. Хазарите пък са причислявани като ново име на [[Агатирси|Агатирсите]],понеше докато били част от Хуните,Хазарите са наричани [[Акацири]]. Макар някои обозновани твърдения и доводи и тази теория подобно на Тюркската и Иранската имат известни пукнатини. Българския възрожденец [[Георги Раковски]] също покрепя тази теория като казва че Българите били наследници на [[Пеласги|Пеласгите]] което според него не било нищо по различно от Белги и че било изкривено от гръцкоезичните писатели защото неможели да произнасят „б“ и за това писали „п/в“.
 
=== Теория за смесен произход ===
Съществуват и някои други непопулярни хипотези за произхода на прабългарите. Те са предимно остарели схващания, или представляват в различна степен някаква форма на [[маргинална наука]].
 
* Угро-финска (угорска/финско-чутска) – поддържа се в трудовете на [[Марин Дринов]], Каспар Цойс, [[Павел Шафарик]], [[Константин Иречек]], Дюла Моравчик и Жан Клапрот. Тя всъщност предхожда избистрилата се по-късно турано-алтайска теория изложена по-горе и е доста близка до нея.
 
* Автохонна – смята, че българите нямат нищо общо с алтайско-туранските народи, а са стар местен народ практически идентичен или тясно свързан по произход с античното балканско тракийско, прототракйско и близкоизточно население, поддържа се в текстовете на йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], [[Ганчо Ценов]], Крум Балтаджиев и Григор Симов, някои тези на [[Паисий Хилендарски]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]], Ст. Захариев и Боно Шкодров.
 
* Славянска – базирана на славянският език на днешните българи, пръв я изказва [[Паисий Хилендарски]], поддържат я [[Юрий Венелин]], П. Бутков, С. Уваров, Д. И. Иловайски, А. Д. Чертков, Лелевел, Савельев-Ростиславич, архиепископ Филарет, в това русло са и йеромонах Спиридон, [[Георги Раковски]], Петър Берон, Ст. Захариев и др. които смятат траки и славяни за едно. Славянската теория понякога е използвана от Тракийската теория според която и прабългарите и славяните били траки.
 
* Татаро-монголска – такива са схващанията на [[Гаврил Кръстевич]], Шльоцер, Тунман и Енгел.
134

редакции