Обществено осигуряване: Разлика между версии

[[Политическа икономия|Политикоикономическите]] модели за обществено осигуряване са два основни - либерален и държавен. Изграждането на втория модел е детерминирано от възникването на [[понятие]]то за [[социална държава]]. Съществуват и т.нар. смесени модели, но това са по-скоро модификации между двата основни модела или такива с участието на трети пенсионносигурителни лица, примерно частни [[фонд]]овефондове, [[корпорация|корпорации]] или други [[Субект (Право)|субекти]].

В България задължителното обществено осигуряване се осъществява по силата на [[закон]] посредством държавни [[монопол]]ни структури - [[Национален осигурителен институт|НОИ]] и [[НЗОК]].

На 30 май 2008 г. [[40 Народно събрание]] приема със закон за ратифициране (а от 15 юни с.г. е в сила за [[Република България]]) ''Конвенция № 102 на [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]] за социална сигурност (минимални стандарти)'' от 1952 г. Социална сигурност по смисъла на [[Социална конвенция|конвенция]]та означава полагане на постоянни усилия от страна на държавата, за да покрие неблагоприятните последици от настъпването на осигурителните събития, които се определят като "социални рискове" по смисъла на конвенцията. Тези усилия могат да се изразяват в провеждането на различни [[политика|политики]], които обаче да доведат до целения резултат по изискването на конвенцията - социална сигурност адресирана към потребителя на [[осигурително право|осигурителното право]].