Разлика между версии на „Радовец“

м
препратка
м (Bot: Automated text replacement (-Валент +Валент))
м (препратка)
Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[одриси]], [[фригийци]], [[келти]], империята на [[Филип Македонски|Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на [[Първа българска държава|Българската държава]] и по време на Българските ханове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], районът влиза в пределите на България. Като граничен район между Византия и България, често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под [[османско владичество|османска власт]] през [[1373]] г.
 
Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на България от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до 10 юли 1899 г. На тази дата е преименувано на '''Константиново'''. Това име носи до 11 януари 1950 г., когато отново е преименувано със сегашното си име '''Радовец''', заради спорове за местността Радовец със близкото село [[Устрем (село)|Устрем]]. Сред първите кметове на селото е дядо Гена.
 
== Демография ==
 
;Преброявания
* 1893 - – 859 жители
* 1920 - – 1078 жители
* 1926 - – 1226 жители
* 1934 - – 152 жители
* 1946 - – 1827 жители
* 1956 - – 2069 жители
* 1975 - – 1716 жители
* 1985 - – 1394 жители
* 1992 - – 1182 жители
* 1999 - – 918 жители
* 2001 - – 882 жители
* 2003 - – 838 жители
 
== Религии ==
[[Картинка:Holy_trinity_monastery_topolovgrad.jpg|мини|Манастир "Света„Света Троица"Троица“]]
Жителите на Радовец изповядват [[източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война 1913 г]]. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.
 
== Икономика ==
[[Image:basma-tobacco-drying.jpg|thumb|Сушене на тютюн]]
Село Радовец се намира в индустриално слабо развит район. Поради граничното местоположение на района през годините на социализма в региона не са изграждани големи индустриални предприятия. Традиционно развито е земеделието. Отглеждането на [[тютюн]], [[животновъдство]] и [[лозарство]] са основният поминък на населението.
 
== Редовни събития ==
Сред редовните събития в село Радовец е съборът (''панаирът'', както го нарича местното население). Той се провежда на [[2 юни]] (или най-близката до датата събота и неделя) - – деня на [[Христо Ботев]], понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. През последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и от другаде, по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.
 
Преди години са организирани народни борби, в които са взимали участие много известни борци. Били са организирани конни надбягвания, чиито организатор е бил известният в областта Димитър Панайотов Узунов.
Наблизо се намира римската крепост [[Букелон]], която е служела за фронтова линия на град Адрианополис (Одрин). Сравнително запазена е кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната крепост има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.
 
Предполага се, че там - – на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, през 378 година е обграден и убит от настъпващите племена на [[готи]]те римският император [[Валент (Римска империя)|Валент]]. Той, заедно с [[Деций]], са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък те трайно стават федерати в упадащата Римска империя.
 
На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Одрин (1205)|Битката при Адрианопол]]), с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Латините са разбити, а пълководецът им император Балдуин IX Фландърски е пленен и за кратко време затворен в кулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата [[Търново]].
 
От възвишението на кулата се открива чудесна панорама. Там е сниман филмът "[[Мила от Марс]]".
 
Край селото могат да се видят още:
 
== Култура ==
В селото се намира читалище Васил Левски, приютило: певческа фолклорна група, група за местни обичаи и ритуали, детска група за худ. слово, детска коледарска група, детска група за изворен фолклор, клуб "Ръка„Ръка да подадем"подадем“, както и библиотека с над 10 хил. тома.
 
== Кухня ==
[[Картинка:Sakartsi-mesenitsa-Mpb_eu.jpg|мини|Топла сакарска месеница]]
Традиционните ястия са характерните за българите в региона на Южна Тракия от Беломорието и Одрин до Хасково и Малко Търново, но има и местни особености. Това са рецепти от стари баби, живели по времето на турското владичество.
Сред най-известните гозби в местната кухня са: [[гюзлюми]], [[катми]], [[тиквеник]], яйце на хартия, [[трахана]], катмери, наместник, месеница, топен чесън, гергьовско агне.
 
Ракията, която се приготвя там, обикновено е гроздова и, както е по-често в Тракия, голяма част от нея е доста силна - – много над 40 градуса; при консумация не е необичайно в чашата да се досипе вода.
 
Сакарските вина са известни. Това по правило са тежки червени вина от [[мавруд]], [[алжирка]], [[отел]] и други традиционни сортове или от по-новите сортове [[мерло]] и [[каберне]].
 
== Личности ==
* Борис Вакавлиев 1940 - – български генерал
* Димитър Ангелов - – първият свещеник на селото
* Иван Христов Инджов - – войник, загинал в Ирак
* Христина Иванова Янчева - – депутат в 41 НС
<!-- == Литература == -->
 
В село Радовец има кметство, детска градина, поща, пункт на гранична полиция, дом за душевно болни мъже и малък брой търговски обекти.
 
В селото се намира и ОУ „Христо Ботев”Ботев“, което е със статут на „защитено училище”училище“. Там се обучават ученици от 1 до 8 клас. Има добре оборудвани класни стаи, компютърен кабинет, физкултурен салон, работилници по труд и техника.
 
== Външни препратки ==
 
{{Община Тополовград}}