Разведряване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→top: Уикипедия:Пояснителни страници: френски редактирано с AWB |
м препратка; форматиране: 8x число+г., 7x заглавие-стил, 2x тире-числа, 9 интервала, кавички, месец (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
'''Разведряване'''
Периодът се характеризира с подписването на договори като [[САЛТ]] 1 и [[САЛТ]] 2, както и Споразумението от Хелзинки. По отношение ролята на разведряването в процеса на постигане на мир, има известен дебат между историците. Въпреки това, то представлява първият опит в периода на [[Студената война]], когато [[САЩ]] и [[СССР]] работят заедно за намаляване на международното напрежение, причинено от концепцията за взаимното гарантирано унищожение. Първите Преговори за ограничение на стратегическото въоръжение ([[САЛТ]] 1) довеждат до споразумение между двете страни за временно прекратяване на производството на ядрени оръжия и ракети. Това е първата стъпка към разрешаване на един от най-важните въпроси, възпиращи всякакъв вид отношения между СССР и САЩ. Двете суперсили се споразумяват също да изградят директна [[Гореща линия]] между Вашингтон и Москва, известна като ‘червеният телефон’, даваща възможност за бързо взаимодействие между двете страни при спешност. Договорът САЛТ 2 от късните 1970, продължава да работи по целите на САЛТ 1, осигурявайки и за в бъдеще намаляване на въоръжението от страна на СССР и САЩ.
Разведряването приключва след съветската интервенция в Афганистан, която води до американския бойкот на Олимпийските игри в Москва 1980
== Причини ==
Силите на [[НАТО]] и Варшавският пакт имат сериозни причини да се стремят към намаляване на напрежението. [[Леонид Брежнев]] и другите от съветското управлението считат, че икономическата тежест от надпреварата в ядреното въоръжаване е неоснователна. Американската икономика също е във финансово затруднение, след като [[Виетнамската война]] изцежда средствата на правителството по същото време, когато и [[Линдън Джонсън]] (донякъде и [[Ричард Никсън]]) се опитва да засили ролята на социалната държава.
Влошените отношения с [[Народна Република Китай]], водещ до [[Китайско-съветски конфликт]], причинява значителни
Груб паритет е бил постигнат в запасяването с [[ядрени оръжия]] при ясната възможност за взаимно гарантирано унищожение. Също така се появява и разбирането, че теорията за ‘относителните печалби’ по отношение на предсказуемите последици от войната, може вече да не е подходяща. Целта е ‘разумният среден път’.
Ред 16:
Няколко анти-ядрени движения подкрепят разведряването. Последвалата [[Кубинска ракетна криза]] е пример за това, колко опасни стават отношенията между СССР и САЩ. [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] се опитвали да избегнат риска от ядрена война, бивайки наясно, че ядреният арсенал на всяка от страните гарантира взаимно унищожение.
== Срещи и договори ==
[[File:Kosygin at the Glassboro Summit.jpg|thumb|Съветският министър-председател [[Алексей Косигин]] (отпред) до американския президент [[Линдън Джонсън]] по време на срещата в Гласборо]]
Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960-те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 05
Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969
По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975 г, се изготвят Хелзинкските споразумения, които представляват редица договори по въпроси от икономика, политика и човешки права. Инициативата е на [[СССР]], включваща 35 страни от Европа.<ref>Lapennal, Ivo. Human Rights: Soviet Theory and Practice, Helsinki and International Law. Eastern Press (1977), p. 1.</ref> Сред дискутираните теми е и тази за нарушаването на човешките права в СССР. Съветската Конституция пряко нарушава Всеобщата декларацията за правата на човека на [[ООН]], като това става причина за ясното разделение между САЩ и СССР.<ref name="Lapenna14">Lapennal. ''Human Rights, p. 14
[[Image:Leonid Brezhnev and Richard Nixon talks in 1973.png|left|thumb|[[Леонид Брежнев]] (ляво) и [[Ричард Никсън]] (дясно) по време на посещението на Брежнев във Вашингтон юни 1973
През юли същата година, Пробният проект Аполо-Союз става първата интернационална космическа мисия, в която американски астронавти и двама руски космонавти, провеждат съвместни експерименти. Тази мисия е предхождана от 5 години политически преговори и техническо сътрудничество, включително размяна на съветски и американски инженери между космическите центрове на двете страни.
През периода на разведряване значително се засилват и търговските отношения между блоковете.
По същото време, [[Поправката Джаксън-Ваник]] направена в закона от [[Джералд Форд]] на 3 януари
== Продължаване на конфликтите ==
Със затопляне на преките отношения, напрежението между суперсилите във връзка със страните от [[Третия свят]] се увеличава. Държавите, участващи в конфликтите в [[Южна Азия]] и [[Близкия изток]] през 1973
== Край на разведряването ==
Съветското нахлуване в [[Афганистан]], което е с цел да ограничи съюзническите режими, води до сериозни критики на Запад и бойкот на Олимпиадата през
На изборите за президент през 1980
== Бележки ==
{{reflist}}
== Допълнителна информация ==
*Bowkerl, Mike & Williams, Phil. ''Superpower Detente: A Reappraisal''. SAGE Publications (1988). ISBN 0803980426.
*Gaddis, John Lewis. ''The Cold War''. The Penguin Press (2005).
*Lapennal, Ivo. ''Human Rights: Soviet Theory and Practice, Helsinki and International Law''. Eastern Press (1977).
*Suri, Jeremi. ''Power and Protest: Global Revolution and the Rise of Détente''. Harvard University Press (2003).
*Sarotte, M. E. ''Dealing with the Devil: East Germany, Détente and Ostpolitik, 1969
== Виж още ==
* [[Студена война]]
* [[Доктрина Брежнев]]
|