Разцепване (психоанализа): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратка; форматиране: 3x кавички, 3x нов ред, 3x тире-числа, 2x заглавие-стил, 8 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 1:
'''Разцепването''' (или като '''разцепление''') може да бъде обяснено като мислене в крайности като например добро срещу лошо, силно срещу слабо и така нататък. Разцепването може да се разглежда като стадий на развитие и като [[Защитни механизми (психоанализа)|защитен механизъм]].
Разцепването е за първи път описано от [[Пиер Жане]]. Той отначало въвежда термина разцепването в своята книга
== Разцепването като стадий на развитие ==
=== Мелани Клайн ===
В своята теория на обектните отношения, [[Мелани Клайн]] постулира, че децата се раждат с два основни нагона: [[любов]] и [[омраза]]. Всички човешки борби по време на техния живот те интегрират и двата нагона в конструктивни социални взаимодействия и важна стъпка в детското развитие е постепенната деполаризация на тези два нагона. Според Клайн тази стъпка е наречена параноидно-шизоидна позиция.
Разцепването се свързва с разделянето на неща, които децата обичат ([[добро]], обекти, доставящи удоволствие) и неща, които децата мразят (лошо, [[Фрустрация|фрустриращи]] обекти). Клайн нарича свързва тези неща с добрата гърда и лошата гърда. Детето вижда гърдите не само като различни и отделни, но и противоположни, макар те всъщност да са обединени поради това че и двете принадлежат на една майка. Когато детето научи, че тези хора и обекти могат да бъдат добри или лоши в същото време, той или тя стига до следващата фаза: депресивната позиция.
▲В своята теория на обектните отношения, [[Мелани Клайн]] постулира, че децата се раждат с два основни нагона: [[любов]] и [[омраза]]. Всички човешки борби по време на техния живот те интегрират и двата нагона в конструктивни социални взаимодействия и важна стъпка в детското развитие е постепенната деполаризация на тези два нагона. Според Клайн тази стъпка е наречена параноидно-шизоидна позиция.
=== Ото Кернберг ===▼
▲Разцепването се свързва с разделянето на неща, които децата обичат ([[добро]], обекти, доставящи удоволствие) и неща, които децата мразят (лошо, [[Фрустрация|фрустриращи]] обекти). Клайн нарича свързва тези неща с добрата гърда и лошата гърда. Детето вижда гърдите не само като различни и отделни, но и противоположни, макар те всъщност да са обединени поради това че и двете принадлежат на една майка. Когато детето научи, че тези хора и обекти могат да бъдат добри или лоши в същото време, той или тя стига до следващата фаза: депресивната позиция.
В модела на развитие на [[Ото Кернберг]]<ref>Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond. New York, NY, Basic Books</ref> преодоляването на разцепването е също важна задача на развитието. Детето има да учи да интегрира чувствата на любов и омраза. Кернберг разделя три различни стадия на развитие на детето с отношение към разцепването:▼
* Първи стадий:
▲===Ото Кернберг===
* Втори стадий: доброто и лошото се виждат като различни. Тъй като границите между него (детето) и другите още не е стабилна, на другия като личност е гледано или като изцяло добър или като изцяло лош, в зависимост от действията си.
* Трети стадий:
▲В модела на развитие на [[Ото Кернберг]]<ref>Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond. New York, NY, Basic Books</ref> преодоляването на разцепването е също важна задача на развитието. Детето има да учи да интегрира чувствата на любов и омраза. Кернберг разделя три различни стадия на развитие на детето с отношение към разцепването:
== Разцепването като защитен механизъм ==▼
▲* Първи стадий: детето не преживява себе си и обекта, нито доброто, нито лошото са диференцирани цялости.
Ако личността се провали в тази задача на развитието, може да се развие гранична патология. Граничната личност не е способна да интегрира добри и лоши образи, и за себе си, и за другите. Кернберг още твърди, че хора, които страдат от [[гранично персонално разстройство]] имат
▲* Втори стадий: доброто и лошото се виждат като различни. Тъй като границите между него (детето) и другите още не е стабилна, на другия като личност е гледано или като изцяло добър или като изцяло лош, в зависимост от действията си.
▲* Трети стадий: разделянето е разрешено и собствената личност и другите се виждат като притежанащи и добри и лоши качества. Щом има мисли на омраза към другите, това не означава, че личността е изцяло мразеща и че другата личност е изцяло омразна.
Хора, които са диагностицирани с [[Нарцистично личностно разстройство]] също използват разцепването като централен защитен механизъм. Правят това, за да запазят самоуважението си. Правят това като гледат на себе си като на изцяло добри, а на другите като на изцяло лоши. Използването на разделянето също предполага и използването на други защитни механизми, а именно [[Идеализация и обезценяване|Обезценяване]], [[Идеализация и обезценяване|Идеализация]] и [[Отричане]].<ref>Siegel, J.P. (2006). Dyadic splitting in partner relational disorders. Journal of Family Psychology, 20 (3), 418
▲==Разцепването като защитен механизъм==
▲Ако личността се провали в тази задача на развитието, може да се развие гранична патология. Граничната личност не е способна да интегрира добри и лоши образи, и за себе си, и за другите. Кернберг още твърди, че хора, които страдат от [[гранично персонално разстройство]] имат "лошо изобразяване", което доминира над "доброто изобразяване"<ref>Siegel, J.P. (2006). Dyadic splitting in partner relational disorders. Journal of Family Psychology, 20 (3), 418-422</ref>. Това ги кара да изпитват перверзни и насилствени качества аспекти на любов и сексуалност, които не могат да се интегрират с нежната, интимната страна на взаимоотношенията <ref>Mitchell, S.A. & Black, M.J. (1995). Freud and beyond. New York, NY, Basic Books</ref>.
Разцепването създава нестабилност във взаимоотношенията, защото на един човек може да бъде гледано, или като на само добър, или като на само лош в различни ситуации, в зависимост от това дали той или тя задоволява нуждите или ги фрустрира.
▲Хора, които са диагностицирани с [[Нарцистично личностно разстройство]] също използват разцепването като централен защитен механизъм. Правят това, за да запазят самоуважението си. Правят това като гледат на себе си като на изцяло добри, а на другите като на изцяло лоши. Използването на разделянето също предполага и използването на други защитни механизми, а именно [[Идеализация и обезценяване|Обезценяване]], [[Идеализация и обезценяване|Идеализация]] и [[Отричане]].<ref>Siegel, J.P. (2006). Dyadic splitting in partner relational disorders. Journal of Family Psychology, 20 (3), 418-422</ref>.
Следователно терапевтичния процес може да бъде изключително възпрепятстван от колебания, защото терапевта също може да стане жертва на разцепването. За да се преодолеят негативните ефекти в лечението са нужните постоянните интерпретации на терапевта.<ref>Gould, J.R., Prentice, N.M. & Ainslie, R. C. (1996). The splitting index: construction of a scale measuring the defense mechanism of splitting. Journal of personality assessment, 66 (2), 414
▲Разцепването създава нестабилност във взаимоотношенията, защото на един човек може да бъде гледано, или като на само добър, или като на само лош в различни ситуации, в зависимост от това дали той или тя задоволява нуждите или ги фрустрира.
▲Следователно терапевтичния процес може да бъде изключително възпрепятстван от колебания, защото терапевта също може да стане жертва на разцепването. За да се преодолеят негативните ефекти в лечението са нужните постоянните интерпретации на терапевта.<ref>Gould, J.R., Prentice, N.M. & Ainslie, R. C. (1996). The splitting index: construction of a scale measuring the defense mechanism of splitting. Journal of personality assessment, 66 (2), 414-430</ref>.
== Източници ==
| |||