Фирдоуси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Външни препратки: ненужен DEFAULTSORT/СОРТКАТ редактирано с AWB |
м Disambiguated: Йосиф → Йосиф (Библия) |
||
Ред 40:
=== Животът му като поет ===
Фирдоуси работи върху своя епичен труд 30 или 35 години, който завършва през [[1010]] година на около 70-годишна възраст, вече загубил сина си (по който повод той пише знаменита [[елегия]], включена в „Шах-наме“). Творбата е посветена на султан [[Махмуд Газневи]], който обаче проявява слаб интерес към творчеството на поета. Според една недостоверна легенда пък Махмуд бил този, който поръчал „Шах-наме“ на Фирдоуси. За това той му обещал по [[жълтица]] за всеки бейт от творбата. Когато поета представя пред султана „Шах-наме“ той бил осмян от придворните поети Унсури, Асджади и Фарухи. Гледайки бедния старец, те определили жеста му като „селяндурщина“ – такъв посредствен поет да прави посвещение в името на самият султан. Фирдоуси получава за награда 60 000 сребърни [[дирхем]]и. Обиден, поетът отишъл на баня. Там разделил парите между уредника на банята и продавача на бира. Този жест обидил жестоко Махмуд и той заповядал Фирдоуси да бъде стъпкан със слон. Поета избягал от града и в продължение на шест месеца се укривал в [[Херат]] (днешен [[Афганистан]]). Сетне минал през провинция [[Табаристан]], където бил приютен от местния владетел Испахбат Шахриар, чийто род твърдял, че произхожда от сасанидите. Там Фирдоуси написал „Сатира за султан Махмуд“ от 100 стиха, включил я като увод в „Шах-наме“, а сетне я прочел на Испахбат и предложил да му я посвети. Ала владетелят отклонил предложението и настоял и тя да бъде посветена на самия Махмуд, като я купил за 100 дирхема на стих. Точният и съвсем коректен текст на тази сатира е достигнал абсолютно автентичен и непокътнат до наши дни. По-късно поетът се установява в [[Багдад]] (дн. [[Ирак]]), където пише епическата творба „Юсуф и Зулейка“, състояща се от 9000 [[куплет]]а. Творбата разказва арабската версия на библейската история за [[Йосиф (Библия)|Йосиф]] и жената на [[Потифар]].
По-късно по стечение на обстоятелствата Махмуд в крайна сметка за пръв път чува няколко двустишия от „Шах-наме“. Когато разбира коя е творбата, той помилва Фирдоуси и дори решава да се реваншира. По това време след тежки пътувания и скиталчество поетът е отново в родния си град. Султанът изпратил в Тус керван със жълтици, но докато влизал през западната врата „Рудбар“ на път за Табаран, през източната врата „Ризан“ изнасяли вече ковчега с тялото на Фирдоуси. Тъй като изповядвал ревностен [[зороастризъм]] до края на живота си, местният проповедник не позволил един ''рафиди'' (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града. Жълтиците били предложени на дъщеря му (според някои източници сестра му), която гордо ги отказала. Когато научил за това, султанът разпоредил с тях да възстановят кервансараят в Чаха на пътя от [[Мерв]] за Нишапур, а също така да изгонят от града духовника попречил поета да бъде погребан с почести.
Ред 52:
Гробницата на Фирдоуси (персийски : آرامگاه فردوسی) е гробищен комплекс, състоящ се от бял мрамор и декоративна постройка, издигната в чест на този персийски поет, намираща се в [[Тус]], Иран, в провинция Разави Хорасан. Тя е построена в началото на 1930 г.<ref>''A. Shahpur, Shahbazi (Dec 15, 1999). „Ferdowsi, Abul-qasem. Mausoleum“. Encyclopedia Iranica. Columbia University. Retrieved 27 March 2014''</ref>, в периода на управлението на шах Реза, и използва главно елементи на Ахеменидската архитектура. Изграждането на мавзолея, както и неговия естетически дизайн, е отражение на културния и геополитически статус на Иран в момента .
След 1934 иранското правителство, под контрола на шах Реза – първият крал на династията Пахлави, признава културната и литературната стойност на Фирдоуси и издига гробница в негова чест <ref name=":0">''Rami Yelda (2012). A Persian Odyssey: Iran Revisited. AuthorHouse.''</ref>. Тогава се е провел празник в чест на поета, като били поканени учени от Таджикистан, Индия, Армения и Европа (Германия, Франция, Англия и т.н.), което довело до набиране на средства предимно от дарения, получени от Персийски учени, и се изграждоа статуя на поета в гробницата. Фамилията Пахлави използва Фирдоуси за постигане на напредък на културния престиж на Иран. Избухването на ислямската революция едва не води до унищожаване на гробница Фирдоуси от революционерите <ref name=":0" /><ref>''Nicholas Jubber (2010). Drinking Arak Off a [cleric]'s Beard: A Journey Through the Inside-Out Worlds of Iran and Afghanistan. Da Capo Press. pp.
</ref>.
| |||