Пол Верлен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-тиф +тиф)
Ред 41:
[[Файл:Ferme de Verlaine à Coulommes (Ardennes, Fr).JPG|thumb|Ферма на Верлен в Ардените]]
* След като излиза от затвора Верлен се мести в [[Англия]], където за кратко преподава френски, след което, през 1877 г., отново се връща във Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г. Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.
* През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от [[тиф]]. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му. Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарва в болници, продължава да пие, живее в мизерия – в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довежда и до много болести – [[ревматизъм]], [[гастрит]], [[диабет]], [[цироза]] на [[черен дроб|черния дроб]], [[хипертония]].
* Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на [[Маларме]], Рембо, Корбиер, Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие дьо Лил-Адан и други, както и своето собствено. След „Прокълнатите поети“ Верлен живее само от литературни приходи.
* В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се среща с гей – крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 г. той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно, на 8 януари 1896 г., Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си умира в мизерия. На погребението му присъстват хиляди хора.