Нагласа: Разлика между версии

м
препратка; форматиране: 7 интервала (ползвайки Advisor)
(→‎Дефиниция на Юнг за нагласата: правописна корекция)
м (препратка; форматиране: 7 интервала (ползвайки Advisor))
'''Нагласата''' е психологическо състояние на предразположеност на [[субект]]а към определена [[активност]] в определени ситуации. Явлението е открито от немския психолог Л. Ланге (L. Lange, 1888). В бившия [[СССР]] нагласата или по-известна като „установка“ е разглеждана широко от [[Дмитрий Узнадзе]] и неговата школа (1956). Нагласите са основно позитивни или негативни [[възглед]]и към [[човек]], място, нещо или събитие (често наричани обект на нагласата). Хората може още да са в конфликт или да имат [[амбивалентност|амбивалентни]] чувства към [[обектОбект (философия)|обекта]]а, като това означава че той (човека) едновременно има позитивни и негативни нагласи към него (обекта).
 
== Дефиниция на Юнг за нагласата ==
 
Главните (но не единствени) двойствености на нагласите са определи от Юнг, както следва:
* Съзнавано и несъзнавано. „Наличието на две нагласи е изключително често, едната съзнателна, а другата несъзнателна. Това означава, че съзнанието има много съдържания различни от тези в несъзнаваното, двойнствеността особено свидетелства за [[Теория на Юнг за неврозите|неврози]]“ (Jung, [1921] 1971: par. 687).
* Екстраверсия и интроверсия.
* Рационални и ирационални нагласи. „Представям разума като нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 785).
** Рационалната нагласа се подразделя на мислеща и чувстваща психологически функции, всяка със своя нагласа
** Ирационалната нагласа се подразделя на сетивна (усещане) и интуитивна психологически функции, всяка със своя нагласа. „Тогава по този начин има типично мислене, чувстване, усещане и интуитивна нагласа“ (Jung, [1921] 1971: par. 691).
* Индивидуални и социални нагласи.
 
[[Категория:Психологически нагласи]]