Христофор Кондов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: Павел Христов → Павел Христов (духовник), форматиране: 6 интервала, А|АБ, запетая, нов ред, тире, тире-числа (ползвайки [[У:Съв|Advisor] |
|||
Ред 9:
== Биография ==
Христофор Кирилов Кондов е роден през 1859 г. в [[Казанлък]]. Получава първоначално образование в родния си град, а след това е настанен от баща си в учебното заведение на отците възкресенци в [[Одрин]]. След като изкарва успешно шестгодишния цикъл, младежът завършва и духовната семинария към същото учебно заведение. Оттам е изпратен в Рим, където в продължение на седем години следва богословие и философия във Висшата духовна семинария „Св. Атанас". В Рим Христофор Кондов е ръкоположен за свещеник.<ref name="Елдъров"/>
След завръщането си в България Христофор се установява в Одрин. Епископ [[Михаил Петков]] го назначава за свой архиерейски съветник и наместник, а същевременно и за енорийски свещеник в катедралния храм „Св. Пророк Илия" в Одрин.
През 1885 г. жителите на село [[Покрован]], Ивайловградско искат от епископ Михаил Петков да им изпрати Христофор за енорийски свещеник. Христофор Кондов управлява [[Успение Богородично (Покрован)|енорията в Покрован]] в продължение на седем години
През 1892 г. Христофор Кондов е назначен за енорийски свещеник в село [[Лизгар]], Кешанско. Наблизо се намира село Елягюню, където пет години по-рано се установява неговият другар от Покрован Атанас Минтов. Заобиколени навсякъде от гръцки и турски села, двете села приемат унията, за да съхранят своята българска националност. Те не само успяват да се преборят с интригите на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]], но дават и голяма подкрепа на гръцките униати в съседното градче [[Малгара]].
За около две години Христофор Кондов временно получава ново назначение в село [[Мустрак
В годините на Първата световна война Христофор е помощник на генералния викарий [[Павел Христов (духовник)|Павел Христов]] и за кратко енорийски свещеник в София, което му спечелва много противници в средите на македонския клир.<ref name="Елдъров"/> Той извършва своите служби в бившата румънска православна църква, която временно е отнета за нуждите на многобройните униатски бежанци в столицата. На 14 септември 1918 г. църквата е върната на румънците и отец Кондов остава без енорийски храм.
През 1918
▲През 1918-1919 г. Христофор Кондов е енорийски свещеник в село [[Каяджик]], недалеч от [[Софлу]], [[Беломорска Тракия]].
През 1921 г. владиката Михаил Петков се оттегля в Одрин, където и умира. Това налага необходимостта да бъде намерен заместник на покойния епископ. С тази мисия през 1921 г. Конгрегацията за Източните църкви изпраща в България специален делегат. Това е [[Исая Пападопуло]]. На 13 юни 1921 г. епископ Пападопуло въздига Христофор в чин архимандрит.<ref name="Елдъров">{{cite book|title=Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване|last=Елдъров|first=Светлозар|authorlink=Светлозар Елдъров|year=2002|publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия|location=София|url=http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/S_Elderov_Katolicite_v_BG.pdf}}</ref>
Христофор Кондов застава начело на Българската католическа църква от източен обред в един изключително труден период. През май 1922 г. архимандрит Кондов започва цялостна обиколка на епархията, резултатът от която е точната преценка за нейното положение. С неговата активна намеса е довършена катедралната църква в София, църквите в селата Покрован и [[Студена (област Хасково)|Студена]], училището за децата на униатите в село [[Дервишка могила]] и др.
С писмо от 6 януари 1924 г. Христофор известява Конгрегацията за източните църкви, че е сериозно болен и не може да се справя със задълженията си. В отговор от 20 февруари същата година секретарят, кардинал Таччи, му съобщава, че за да укрепи здравето си, Конгрегацията временно го освобождавала от задължения, както и че за негов заместник, с поръчителството на монсеньор [[Винкенти Пеев]], е назначен [[Йосафат Козаров]].
Архимандрит Кондов обаче така и не успява да се съвземе. Почива на 11 април 1924 г. в Пловдив, където е и погребан.
| |||