Никола Петков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
През 1929 г. се завръща в България – редактор е на вестник [[Земя (вестник)|„Земя“]] (1931 – 1932), на вестник [[Земеделско знаме|„Земеделско знаме“]] – орган на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932 – 1933). Подготвя и издава книга за [[Александър Стамболийски]], в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]] (1932 – 1933).
 
След [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на [[БЗНС Александър Стамболийски|БЗНС „Александър Стамболийски“]], известно като [[БЗНС Пладне|БЗНС „Пладне“]]. Сътрудничи на демократическите партии, включително и на [[РаботническаБългарска комунистическа партия|Работническата партия]], която е легална проява на нелегалната [[БКП]]. Избран е за народен представител в [[24 Обикновено Народно събрание]] (1938 – 1939). Настояват за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на [[Борис III]]. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в [[Ивайловград]].
 
След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема ръководството на [[БЗНС Александър Стамболийски]]. Броени дни преди немската армия да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера „Гонда вода“ край Асеновград. През 1942 година води преговорите с комунистите за включване на БЗНС – Пладне в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и от август 1943 година е член на новосъздадения негов Национален комитет.{{hrf|Недев|2007|505 – 507}} На 30 януари 1944 година е интерниран в Свищов при сестра си и зет си, където остава до юли същата година.{{hrf|Недев|2007|549}}